„Пиратска игра без плячкосване на злато не може“ както се казва в една стара поговорка, която измислих току-що. Основният ресурс в Rum & Bones съвсем тематично са монетите, с които героите ви могат да се сдобият по няколко начина. На първо място всеки от обикновените моряци и боцмани носи по една такава, което е допълнително поощрение, в случай че решите да ги шамарите. Тъй като е нормално опонентите ви да акумулират известно количество злато по този начин, можете да се насочите и директно към техните герои и да им го вземете – все пак сте пирати, дръжте се като такива!
Причината, поради която трябва да внимавате с монетите е, че голямото количество злато прави притежаващият го герой доста по-силен. Именно заради това може да предпочетете да се подготвите, като понасолите малко обикновените моряци, печелейки не само злато, но и натиск върху противника, докато „наядете“ вашия герой с монети. Това може да ви се стори малко небалансирано отначало, особено при някои персонажи, на които монетите увеличават ефективността коренно, но не трябва да забравяте, че Rum & Bones е отборна игра – нещо, което феновете на онлайн жанра така и не могат да запомнят!
За наличието на разнообразни избори в Rum & Bones помага и познатата на феновете на Zombicide серията система за атакуване. Тъй като нападате определена зона, а не единиците и целите в нея поотделно, опонентите ви могат да ползват героите си като щитове за по-важните от тях мишени, или точно обратното – обикновените моряци за защита на ранените герои. Смъртта и съживяването на пиратите пък са обяснени по много готин начин в историята на Rum & Bones, а фактът, че управляемите членове на екипажа остават мъртви известно време преди да се върнат на масата ще ви накара да внимавате как ги използвате.
Причината, поради която Rum & Bones заема толкова високо място в миналогодишните класации според мен се дължи не на само на яките фигурки или история, а по-скоро на факта, че играта предлага много начини за постигане на победата, което директно можете да си преведете като разнообразие. За това спомагат както уникалните герои и групирането им по трима според ситуацията, така и многобройните възможности, които са налице на таблото. Можете да скочите на кораба на опонента веднага и да превърнете играта в динамично състезание, или да предпочетете бавния и методичен подход на изчакване и избиране на битките, които да водите и избягвате.
Тази динамика разчупват тестетата с карти и морските чудовища – кракена и морския дракон, които могат да се метнат между двата кораба в опеделен момент от играта. Картите са нещо като глобални сили, с които разполагат двата отбора. Имате възможността да ги ползвате в определени моменти, изписани на самите тях, а употребата им когато трябва може да е решаваща. Своеобразната цена на тези карти е повишената възможност да привлечете вниманието на домашния любимец на Дейви Джоунс.
Кракенът е удостоен със собствена фаза всеки ход, в която проверявате дали ще се пльосне на таблото и ще провали плановете ви. Тъй като той също е автоматизиран и общо взето атакува каквото влезе в обсега му/му падне, съвсем валидна стратегия е да играете всичките си карти без да ви пука за последствията. Понеже и двата отбора са удостоени с еднакво внимание от морското чудовище, можете дори да го „призовете“ на помощ в момент, в който опонентът ви има повече човечета на масата. В началото морските чудовища може да изглеждат като небутаеми сили, но отчасти това е идеята им – да бъдат голямо предизвикателсвто и постоянна заплаха, дори когато не са на масата.
Колкото и стратегическа да е Rum & Bones, тя си остава игра с мятане на зарове и теглене на вариращи по сила и използваемост карти. С други думи ако се държите като демент и правите глупости, няма как да спечелите, но пък дори да оптимизирате ходовете си перфектно и да реализирате брилянтни стратегии, пак можете да загубите заради лоши зарове. Като се има предвид, че играта е много по-лека, отколкото изглежда и е доста динамична, елементът на случайността не вреди толкова – поне на мен ми харесва възможността да паднете през борда или да призовете случайно кракена.
Тази динамика на Rum & Bones е едно от неочакваните неща в играта. Адаптирането на МОВА като идея ме накара да мисля, че тя ще бъде тежка и бавна, с много излишни елементи около движението на единиците и предвидимите действия на героите – все пак при настолните игри няма fog of war. Това е избегнато в Rum & Bones чрез сериозно смаляване на игровото пространство – за един ход можете да се метнете до някоя от целите на кораба на противника. От друга страна играта изглежда сравнително добре балансирана и различните стратегии имат еднаква тежест, което значи, че горепосоченото изсипване върху една точка не винаги е най-добрият подход.
В крайна сметка единственото тежко и бавно в Rum & Bones са кутията и ваденето/прибирането на фигурките от нея. В случай че не обичате силно застъпения елемент на случайност в игрите си, то трябва да имате предвид, че Rum & Bones може да е много коравосърдечна с неспособните да мятат зарчета. Ако успеете да се примирите с лошия си късмет обаче, играта е прекалено приятна и забавна, за да я изпуснете. Всичко останало – прекрасните илюстрации, яките фигурки и готината история, е просто бонус и се надявам това да се превърне в стандарт за Cool Mini or Not!
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Може би
Въпреки че е основно игра за двама, Rum & Bones е доста лесна като правила (ако преглътнете не особено приятната книжка) и може спокойно да се играе в семейна обстановка.
Социални играчи – Не
В играта не присъства почти никаква социална интеракция.
Стратегически играчи – Да
Да, играта има много хвърляне на зарове, но все пак ако искате да спечелите, ще трябва да прекарате известно време в планиране.
Casual играчи – Може би
Знам, че когато представителите на тази група видят двуетажна кутия с миниатюри, обикновено бягат, но това не е задължително при Rum & Bones.
Hardcore играчи – Може би
Играта има доста състезателна възможност, тъй като е основно за двама. Възможно е да се подразните на елемента на шанса, но пък е възможно и да не му обърнете толкова внимание.
