Успокойте се! Това не е трета игра по мега популярната серия на Valve! Half-Life 3 still unconfirmed… Повод за настоящото ревю е настолният вариант на главопръскащата (да, това е дума) двулогия (не, това не е дума) Portal, който беше обявен преди прекалено много време, а се появи на пазара едва есента на миналата година. Освен Valve, в проекта участва и небезизвестното студио Cryptozoic Entertainment.
Всеки, играл двете Portal игри знае каква мания са те. Всеки, докоснал се до хитрите пъзели и идиотските шеги рано или късно осъзнава, че е много трудно да не ги хареса. Което е очевидно в лицето на милионите фенове, знаещи наизуст дебилните песнички… И именно тук е проблемът… За да направиш настолна игра по Portal, трябва да си готов да сътвориш именно тази комбинация от специфичен хумор, неангажираща, но интересна история и свежи логически загадки, които правят двете игри огромен хит.
С други думи – за да бъде Portal: The Uncooperative Cake Acquisition Gamе добре приета, тя трябва да бъде всичко това и нищо повече. За да оправдае очакванията на силно специфичната група от хора, която привлича, играта трябва да има всичко, което имат и видео игрите, да прехвърля техните силни страни на картонени компоненти и да кара играчите да се чувстват точно така, както когато скачат през порталите и бягат от убийствените кулички.
Всичко, което казах до сега не ви говори нищо? Продължавайте да четете!
Макар да не съм най-големият фен на Portal (не ме линчувайте… все още), двете части ме впечатлиха с комбинацията от интелигентност и идиотщина, която ги прави толкова уникално привлекателни за феновете. И докато отварях Portal: The Uncooperative Cake Acquisition Gamе, знаех, че едва ли ще я намеря в кутията – като човек, който е играл една-две настолни игри преди това знаех колко е трудна задачата на Cryptozoic.
Това, което се опитвам да кажа с най-дългото интро на света е, че ако гледате на настолната Portal като на част от семейството на игрите с лъжлива торта, то едва ли ще си изкарате добре. И това е очевидно дори от самото име на играта – изтърканата шега с тортата беше смешна в един момент, но ползването ѝ като лайтмотив на настолната игра е първият знак за това, с което предстои да се сблъскате.
В Portal: The Uncooperative Cake Acquisition Gamе вие и още един до трима ваши приятели поемате ролята на новооткрити екипи от безкрайни безименни тестови обекти, които трябва да бъдат пожертвани в името на науката и тортата. Хронологически играта би трябвало да се развива след Portal 2, но на практика това няма никакво значение.
Това, което веднага прави впечатление са компонентите на Portal. Те варират от опровергаващите популярната теория страхотни малки парченца торта, до разочароващите с качеството си полета на лабораторията. Рязката разлика в изработката на една част от тях обаче не би трябвало да ви разочарова чак толкова, че да отпишете играта отрано.
Геймплеят на Portal се върти около идеята за постоянното преобразуване на огромна лаборатория, в която добре познатата ни GLaDOS провежда безкрайна верига от експерименти. Като нейни верни субекти, вие трябва да се жертвате в името на науката, като активирате смъртоносните стаи-капани, които тя ви е приготвила в замяна на безценни парчета с торта.
Типичният за играта хумор е на пръв поглед застъпен в настолната Portal, но за жалост се изчерпва с книжката с правила и гениалната задна обложка. Другото ключово качество на видео игрите – интересните пъзели, също е доста семпло представено в настолния вариант.
В играта основното ви действие е да движите вашите човечета из лабораторията, като целта ви е да активирате стаите в десния ѝ край, за да получите техните награди. Те включват както торта (която, освен че не е лъжа, е и средство за победа), така и други благини като например карти, кули, companion cube и дори още тестови обекти.
Последното е от особена важност, тъй като всичко, включително и вашите човечета в активираните стаи се изгаря, а самите стаи стават част от новата лаборатория и се преместват в лявата ѝ част. Това занимание бързо ще ви писне, тъй като частите на лабораторията са направени да си пасват и да се държат едно за друго, но единственото, което постигат е да се закачат не където трябва и да ви изнервят.
Макар да не е типичен пъзел, това постоянно местене на игралното табло като на конвейер донякъде пресъздава усещането на видео игрите за движение в пространството. За жалост обаче пъзел елементът се изчерпва само с надхитряването на останалите играчи при избора на стаи за активация. Следователно е възможно качеството на предизвикателството да варира в зависимост от интелигентността на приятелите, с които играете (ама подбирайте ги малко тия хора…).
