Това далеч не е толкова лесно, колкото звучи, защото освен номер, всяка от картите има и уникално умение. Пазачите, които са пет на брой и имат сила едно, ви позволяват да се опитате да познаете картата на друг играч и, ако успеете, той отпада от рунда. Свещениците притежават сила две и ви позволяват да погледнете ръката (картата) на друг играч. Бароните имат сила три и имат най-интересното според мен умение – при изиграването им избирате друг играч, след което сравнявате тайно силата на картите в ръката си и този с по-малка сила отпада от рунда. Прислужниците на принцесата ви предпазват от уменията на останалите за един ход и имат сила четири. Принцовете пък ви дават възможността да накарате някой играч (включително и себе си) да изхвърли картата в ръката си и да изтегли нова, а силата им е пет. Кралят има сила шест и можете да го използвате, за да смените ръката си с тази на друг играч. Графинята има на пръв поглед странно умение – тя не прави нищо сама, но ако я имате в ръката си и изтеглите принц или краля, задължително трябва да я изхвърлите. Със своята сила от седем тя отстъпва единствено на принцесата, която е и последната карта. Принцеса Анет има сила осем, но с уловката, че ако трябва да я изхвърлите по какъвто и да е повод, автоматично отпадате от рунда.
Един рунд свършва, ако се изчерпа тестето с карти, когато всички оцелели играчи разкриват последната си карта и победител е този, който има най-силната. Love Letter продължава докато някой успее да събере определен брой спечелени рундове, който варира в зависимост от броя на играчите. Отделно в началото на всеки кръг се оставя една карта настрани, без да се разкрива на участниците, за да може да внесе доза съмнение и да ви затрудни в опитите да изобличите картите на останалите. Както можете да предположите, различните карти могат да се комбинират по доста разнообразен начин и ще ви е нужна известна доза находчивост, както и малко късмет, ако искате да спечелите сърцето на принцеса Анет.
Както казах, компонентите са изключително малко на брой, но все пак доста качествени. Разбира се, основно впечатление прави торбичката, в която се намират картите. Тя е доста красива и наистина е подходяща за носене на играта. Самите карти са хубави и илюстрациите са подходящи, но въпреки това препоръчвам слагането им в протектори, тъй като ще ги теглите и разменяте често, а всички следи по тях биха оставили неприятно впечатление. Кубчетата са дървени и в подходящ червен цвят, но щеше да е още по-хубаво, ако бяха с формата на сърчица. Добре е, че са включени и картите, които указват уменията на различните персонажи, защото в първите игри определено влизат в употреба. С книжката с правилата можете да се запознаете за няколко минути, а е хубаво, че в началото е включена кратка история на темата.
Тъй като още от началото започнах с това колко ми е харесала Love Letter, сега искам да използвам възможността да отбележа и най-големия недостатък на играта – тя може да се играе само от двама до четирима участници. Точно за този тип игра не считам, че е подходящо, а дори и разумно да се ограничава броят на играчите. Като се има предвид, че много по-тежки заглавия могат да се играят от петима или дори шестима, не виждам защо дизайнерът е взел решението да ограничи тази малка, но страхотна игра само до четирима. Мисля, че Love Letter би могла лесно да се балансира за повече участници, което значително би увеличило достъпността ѝ.
След като изказах впечатленията си относно лошите страни, отново е време за суперлативи. Най-очевидното нещо в нея е нейната лекота, като имам предвид, че тя е лесна и бърза за изиграване, която можете да играете навсякъде. Друг положителен аспект е, че няма да ви омръзне бързо, освен ако не я играете по 451 пъти на ден. Love Letter e от онзи тип заглавия, които не могат да бъдат победени и дори да я вземете толкова насериозно, че да си изготвите сериозна стратегия, играта все пак разчита на известна доза късмет и няма как да успеете да я надвиете. Другото хубаво е, че можете да я играете и само с двама, за разлика от много други малки парти-игри, а режимът за двама е допълнително балансиран.
Love Letter е една от игрите, които определено препоръчвам на всякакви играчи, а дори и на хора, които не са фенове на настолните игри. Тъй като тя трудно може да се включи в една категория със стандартните игри, можете да я използвате за привличане на нови хора в хобито Ви. Подходяща е за запълване на времето между други занимания, а това, че е лесно преносима, я прави изключително достъпна. Последният фактор е и сравнително ниската ѝ цена, която я прави задължителна за всяка качествена колекция от игри. Въпреки че може да се играе само от до четирима, Love Letter не бива да бъде подминавана – тя е сред най-добрите парти-игри.
