Ако са ви излишни повечко кафяви кубчета, олицетворяващи „вяра“, можете да поемете пътя на свещенника и да посветите хората си на църквата. Тук механиката е малко по-различна и интересна, защото след като платите цената слагате един от хората си в черната торбичка, където предварително сте поставили черни човечета, олицетворяващи останалите кандидати за свещеннци. В края на всеки рунд се провежда литургия, при която се обявяват чрез теглене новите духовници. Ако вашата фигурка е изтеглена, тя се поставя на църквата и подобно на кметството в следващи ходове можете да плащате ресурси, за да се изидигат в йерархията те. Интересното обаче е, че преди да се изтеглят от торбичката новите свещенниците, всеки от играчите може да направи „дарение“ на църквата, за да може негова фигурка със сигурност да е сред избраните. Споменах ли, че Селище на места е плашещо реалистична
Последната локация е кладенецът, който ви позволява да извършите действие, за което са изчерпани всички кубчета. Цената обаче е три еднакви кубчета с умения (без чумави). Играта свършва, когато се запълнят или хрониките на селото, или бъдат заети всички места в анонимното гробище. Всеки от играчите трябва да пресметне допълнителните точки, които му дават различните локации и победител е този с най-много.
Както споменах неведнъж, Селище ми хареса много. Играта е страхотен пример за това как темата може да бъде перфектно внедрена точно в този тип заглавия, които не се славят със силната си тематичност. Имам предвид това, че тя не е просто сложена, за да обвие добрите механики на играта в някаква насока, а се вписва страхотно в правилата и не мога да си представя различна от тази тема.
Тя е толкова добре подбрана, че голяма част от хората, с които играете, ще я харесат веднага след като обясните правилата. Тъй като е сравнително близка до по-голям кръг от играчи, темата предразполага към много вживяване – наименоването на фигурките от семейството ви, страданието при смъртта на любимия ви Хорхе и влизането в роля при използването на кметските далавери са само част от нещата, които трябва да пробвате, докато играете Селище.
Заедно с това Селище е достатъчно състезателна и има голяма възможност да блокирате останалите. Въпреки че конфронтацията в голямата си част е индиректна, тя е предостатъчна за игра от този тип. Първоначално тя не се забелязва, но след няколко преигравания ще започнете да се блокирате при всяка възможност, да колите безмилостно хората си, само и само да овековечите приключенията им като фермери и да започвате пазара точно, когато останалите не могат да си купят нищо.
Все пак колкото и да ми харесва Селище, трябва да се върна на основния ѝ недостатък – играта не се възприема добре само по кутията и дизайна си. Впечатлението за детска игра бива разсеяно още при първата сесия, но все пак заглавието среща трудности да стигне до масата. Арт дизайнът е опростен и семпъл и подхожда на темата, но по-скоро отблъсква играчите, защото не е достатъчно шарен. Най-точното описание чух от един от хората, с които играх Селище – „Не мога да повярвам, че това е игра, излязла през 2012-та. От кутията човек би останал с впечатление, че Селище е нещо, създадено в края на миналия век.“
Ако успеете да превъзмогнете този най-голям недостатък и все пак да си вземете Селище, ще откриете една прекрасна игра. Такъв беше и моят случай – тя ме изненада наистина приятно, защото не очаквах нищо от нея, а открих нещо повече от добро. Все пак трябва да имате предвид, че жанрът не е за всеки и като казвам, че играта е страхотна, това не означава, че ще се хареса на всички. Ако си падате по worker placement, със сигурност не трябва да я изпускате обаче! Бих я препоръчал и на всички, които харесват спокойни игри, без огромно количество конфронтация и с интересни възможности. За финал ще завърша с думите – не пропускайте Селище! Шансът да ви изненада приятно е доста по-голям, отколкото предполагате!
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Да
Селище е подходяща за семейна обстановка главно заради темата си, но и защото е сравнително лека и бърза.
Социални играчи – Едва ли
Комуникацията между играчите не е най-силната страна на играта, а малкото възможности за конфронтация могат да ви оставят с впечатлението, че си играете сами.
Стратегически играчи – Да
Въпреки нестандартната за стратегическа игра тема, елегантните механики на Селище предполагат доста мислене, ако желаете да победите.
Casual играчи – Може би
Играта не е от най-кратките, но пък правилата са лесни и интуитивни, така че можете да очаквате да се хареса на някои от тези играчи.
Hardcore играчи – Едва ли
Селище определено спада към по-леките worker placement игри и не е чак толкова състезателна и ангажираща, че да задържи вниманието на феновете на трудни и тежки игри.
