Sid Meier’s Civilization е една от най-известните поредици видео игри въобще. Първата поредицата излиза през 91-ва, а днес, повече от 20 години по-късно, тя се е превърнала в класика. Легендарната 4Х стратегия (explore, expand, exploit and exterminate) съвсем логично, а и подходящо за този тип игра, получава настолен вариант през 2010-та, който от тази есен е достъпен и на български език благодарение на Фантасмагория. Цивилизация е настолна игра, която напълно отговаря на целта на оригинала – „Build an empire to stand the test of time.“
Цивилизация е игра за двама до черирима души, в която участниците започват с малко градче, от което трябва да развият своята империя чрез стоеж, завоевания, културно и технологично развитие. Най-интересната част от играта са начините за постигане на победата в нея, нещо, което беше основната причина тя да ме грабне, още докато се запознавах с правилата. Те са четири и са изключително различни едно от друго, като често се налага да изградите цялата си стратегия около едно или две от тях, ако искате да победите. С културната, технологичната, икономическата и военната победа ще се запознаем по-подробно в следващите редове, но преди това трябва да обърна внимание на компонентите на Цивилизация.
В кутията на играта ще намерите наистина огромно количество от тях. Първото нещо, което веднага прави впечатление, е модуларната карта, която ще сглобявате в различни форми в зависимост от играчите. Тя предоставя известна доза разнообразие при преиграване, защото рядко би изглеждала по един и същи начин. Полетата са големи и доста красиви и още при първото изиграване ще забележите, че играта изглежда страхотно на масата. След като престанете да се радвате на полетата от картата, ще забележите таблата на шестте цивилизации, включени в базовия пакет. Подобно на видео играта, в Цивилизация ще можете да поемете ролята на реално съществуващи нации, всяка от които е предвождана от известна историческа личност.
Естествено, различните нации започват с различни стартови технологии и имат доста разнообразни умения, които до някаква степен предопределят типа победа, към която ще се стремите. Така например, ако изберете да поемете ролята на Линкълн начело на Америка, ще ви бъде доста по-лесно да постигнете икономическа победа, докато Русия залага на засилена продукция, за сметка на културата.
И макар линията на времето да не е взета предвид при избирането на шестте фракции (можете да играете с Египет с владетел Клеопатра срещу Германия по времето на Бисмарк, например), те са почти балансирани, но за сметка на това наистина уникални. Това, което ще ви направи впечатление от гледна точка на компоненти обаче, са малките шайби, които се закачат към таблата, и се използват за следене на два показателя. Освен че изглеждат добре и приличат на компас, те са доста практични за следенто на монетите и търговията, тъй като се променят сравнително често.
Останалите компоненти са… ами, много. Ще намерите над двеста карти за технологични открития, културни събития и други, както и карти за военни единици. Всички сгради в играта са представени от маркери, а освен обикновените такива можете да строите и чудеса. Те се помещават на отделно от модуларната карта игрално табло, където можете да следите и културните точки.
Армиите и заселниците ви пък представляват малки пластмасови знаменца и каруци. Всъщност, ако искам да изредя всички над 500 компонента на Цивилизация, ще ми отнеме известно време. Играта е огромна и определено ще имате чувството, че сте получили много за парите си, след като я отворите.
Няма да ви лъжа – Цивилизация не е лека игра и именно за това няма да се впускам в подробности относно правилата ѝ. Книжката с правилата е почти тридесет страници, и определено няма да можете да я извадите и да я играете, ако поне не ги прегледате предварително. Причината за това е, че в играта се случват много неща и макар и да е максимално интуитивна за стратегическо заглавие, обемът на правилата е прекалено голям, за да я определя като достъпна. Основен проблем на Цивилизация е нейното време за изиграване.
Дори само с двама души, които са запознати с правилата, тя отнема поне два часа. Разбира се, ако търсите епична игра на развитие и завоевание и сте подготвени за това, въобще няма да усетите как минават, но ако търсите нещо по-леко – това не е играта за вас. Важно е да се спомене обаче, че книжката с правилата е перфектно преведена на български и нямах никакви проблеми да науча дори по-сложните правила от нея. По останалите компоненти преводът също е на ниво.
Но все пак да се върна на най-важната част – различните начини за победа, а с тях и различните аспекти на играта. Ще започна с технологичната победа и съответно с технологичното дърво, защото без него няма как да прогресирате в играта. Всяка от шестте нации в Цивилизация започва с по една развита технология, а в процеса на игра можете да разработите нови такива.
Технологичната пирамида е разделена на пет нива, всяко следващо от които изисква поне две открити технологии от предишното. Досущ като истинска пирамида, ще трябва да надграждате по-силните открития върху по-основни, а в хода на играта съвсем ще заприлича на такава, защото ще редите малките карти една върху друга.
„Всички от детството си знаят, че това или онова е невъзможно. Но винаги се намира някой невежа, който не знае това. И той прави откритие.“
– Алберт Айнщайн
Всъщност технологиите в Цивилизация са разделени на пет нива, но разполагате само с четири от тях. Последното пето ниво има само едно технологично откритие, което е космическият полет, разработването на който веднага ви печели играта. Това е именно технологичната победа, постигането на която е внушителна задача, защото изисква много планиране и всичките ви търговски ресурси. Останалите тридесет и шест технологии са разделени в четири нива, като най-ниските ви помагат да започнете да стоите основните сгради в градовете си, а с всяко следващо бонусите от тях се увеличават. Технологичното развитие е любимата ми част от играта, защото тя е основата на вашата цивилизация – без нея не можете да развиете никой от останалите аспекти.
