Компонентите на Пандемия са измайсторени на сравнително високо ниво. Първото нещо, което прави впечатление, е игралното табло и картата върху него. Тя е доста добре изглеждаща и може без проблем да се намерят градовете по нея. Повечето компоненти пък имат своето място върху таблото, което е доста удобно и оставя повече място около за картите ви около него. Самите карти са качествени и тематично илюстрирани, като на всички такива с градове има малка карта и локация. Всъщност именно илюстрациите на играта са това, което поддържа толкова добре темата по мое мнение – те са точно толкова семпли, колкото е нужно за подобна игра.

Все пак, бих препоръчвал слагането на картите в протектори, тъй като те се използват доста и се предават между играчите. Кубчетата за болести са от прозрачна пластмаса и съвсем не приличат на заразени хора (може би заразени гумени мечета? Ммм…), но пък си вършат работата и са достатъчно шарени, за да не ги бъркате. Останалите компоненти – различните маркери, пионки, изследователските центрове и шишенцата с лекове са дървени и също много качествени. Може би най-важното е, че играта е изцяло преведена на български, което доста спомага за достъпността ѝ.

Що се отнася до негативните страни на Пандемия – те са малко, но все пак не мога да не кажа по нещо и за тях. Първата, и може би най-забележимата от тях, е това, че играта страда от синдрома на алфа играча. При повечето от кооперативните игри е възможно да се получи така, че най-опитният (или най-устатият) от участниците поема контрол над цялата игра. В Пандемия всеки има свой отделен ход, но тъй като целта е обща, ще трябва да се координирате и да планирате заедно с останалите, така че по време на игра ще има много обсъждане. В рамките на тази комуникация обаче, не трябва да позволявате само на един да поема ролята на останалите, защото така играта се обезсмисля за тях. Може да се каже, че това е проблем на кооперативните игри по принцип, но го считам за негатив, тъй като Пандемия не прави изключение и дори не се опитва да реши проблема.

Друга спънка е, че играта представлява един голям пъзел и, ако я играете много често, може бързо да стане много повтаряема. За това отчасти помагат вариращите трудности, но все пак след като веднъж я победите, ще имате доста ясна представа какво да правите. Именно желанието ви винаги да побеждавате пък понякога ще ви кара да използвате същите стратегии и решения, вместо да експериментирате и да търсите нови начини за успех. Това може да направи Пандемия доста линейна. Освен това, в повечето случаи е трудно да я играете с хора с различен опит, защото ще ви е трудно да излезете от ролята на този, който нарежда на всички какво да правят.

Тези няколко недостатъка обаче, не са достатъчни да направят Пандемия лоша игра. Дори напротив – тя е сред най-добрите и успешни кооперативни заглавия. Самият факт, че играта е подходяща за съвместни действия е нейната най-силна страна. В комбинация с това, че е доста лесна за научаване и има особена тема, тя е изключително подходяща за нови играчи или дори за такива, които не биха се съгласили да играят настолна игра. Освен това, тя е доста по-социално ориентирата от състезателните игри и в резултат на това ще ви се наложи да говорите много повече със съотборниците си.

пандемия 10
Играта не заема много място на масата.

Това, което ми хареса най-много в Пандемия, е възможността да регулирате трудността на играта. Това ще ви помогне доста, ако сте начинаещ и искате да навлезете в нея, както и ако си мислите, че сте достатъчно добри, за да пробвате най-голямата трудност (Не сте!). Въпреки че първите ви игри може да ви се сторят лесни, след увеличаване на трудността ще разберете, че дори и нормалната изисква доста стратегическо мислене и планиране, без да бъде прекалено тежка и дълга. Освен това, различните роли и голямата свобода на избор на действие правят играта доста разнообразна.

Пандемия е една от малкото кооперативни игри, които много харесвам, защото има наистина оригинална тема, която е достатъчно реалистична, че да може да накара дори и най-закоравелите противници на настолните игри да се потопят в нея. Това, че е достатъчно трудна и на трите си нива пък означава, че тя може винаги да ви предложи предизвикателство, към което да се връщате често.

Честно казано никога не съм играл заглавие, в което да се забавлявам толкова много, докато губя игра след игра. Именно тази комбинация от достатъчна трудност, която ви удря в лицето, и много семпли правила и механики прави Пандемия една от игрите, които задължително трябва да играете, ако сте фен на кооперативните заглавия. Препоръчвам я на всички, които харесват стратегиите и искат да влязат в ролята на специалния отряд, който ще спаси света – героизмът никога не е бил по-забавен!

Дали ще ми хареса?

bg_icon 1Семейни играчи – Да

Пандемия е кооперативна и като такава е доста подходяща за семейна обстановка, а лесните правила само спомагат за достъпността ѝ.


bg_icon 2Социални играчи – Може би

Макар и да не е съвсем социална игра, Пандемия изисква много комуникация от играчите – няма как да спасите света без малко обсъждане.


bg_icon 3Стратегически играчи – Да

Трите трудности на Пандемия ще ви накарат да страдате. Особено на последната от тях няма как да победите без солидна доза стратегия.


bg_icon 4Casual играчи – Да

Пандемия е точно от този тип игри, които биха се харесали на по-непостоянните от вас – има достатъчно лесни правила и тема, за да ви грабне, а продължава един час, с което няма да ви загуби.


bg_icon 5Hardcore играчи – Може би

Въпреки че последната трудност на играта е наистина доста голямо предизвикателство, тя може да загуби чара си за онези от вас, които обичат постоянното преиграване и оптимизиране.

Искам да благодаря на нашите партньори и приятели от Paladium Games за предоставеното копие на играта. Пандемия можете да закупите от тук.