Не мога да пропусна някои негативни неща в Легендите на Андор. Първото нещо, което почти веднага ми направи впечатление, е фактът, че играта е доста различна от това, което си представях когато отворих кутията. Това не е съвсем лошо, защото мисля, че не би била толкова добра, ако нямаше точно тази си уникалност. Но все пак може да остави разочаровани тези от вас, които са очаквали типичното приключение. Пример за това е фактът, че много често няма да бъдете свободни да екипирате и развивате индивидуалния си персонаж повече, отколкото е нужно, за да изпълните определената задача, което е съвсем типично за една епична приключенска игра, но в Легендите на Андор е оставено на заден план. Другото, което може да не ви хареса в нея, е това, че ви насърчава да избягвате битките, а вместо това трябва да преценявате кои противниците да убиете и кои да оставите. За мен лично това беше най-големият проблем в първите няколко легенди, но после разбрах, че тази механика прави играта доста по-стратегически ориентирана.

Другото нещо, което може да ви накара да мислите да се откажете, е фактът, че в нея късметът играе наистина голяма роля, особено в началните етапи. Това прави играта доста трудна и понякога дори и най-добрите планове могат да бъдат разрушени от лошо хвърляне на заровете, или пък от злополучно позициониране и движение на враговете. Въпреки че не се случва особено често, е възможно да се наложи да преигравате части от някоя легенда точно заради лош късмет, а тъй като самите задачи са доста праволинейни, може да не ви бъде особено забавно да правите едни и същи мисии няколко пъти подред. Разбира се, тези несъвършенства съвсем не бяха достатъчни, за да ме накарат да не я харесвам. Дори напротив – считам, че подобно заглавие тип, „пъзел“ бива доста успешно разнообразено от една доза късмет, защото в противен случай играта би била съвсем праволинейна и лесна за побеждаване.

легендите на андор 15
Мината – долната страна на картата.

Единственото нещо, което знаех за Легендите на Андор, преди да имам възможността да я играя, беше че играта не предлага никакво преиграване. Наистина в нея ще откриете само пет на брой легенди, през които, ако преминете успешно, едва ли ще искате да изиграете отново, защото ще се загуби елемента на непознатото. Всъщност обаче, след като изпробвах играта, съм на съвсем противоположното мнение – не само че петте легенди са достатъчни за поне осем часа игра, но в Легендите на Андор ще намерите един комплект празни карти, от които можете сами да направите свое собствено приключение. Ако това не ви е достатъчно (или пък нямате достатъчно търпение да го правите като мен), останалите играчи са направили безброй такива мисии, като една част от тях са по-добри от тези в самата игра. Този подход на дизайнера е страхотен по мое мнение, защото други на негово място биха се възползвали от успеха и наградите на играта и биха направили разширение с допълнителни легенди.

Като добавим към това и страхотната тема, която е подплатена с още по-страхотни илюстрации, мога да кажа, че определено харесвам Легендите на Андор. Друга особено силна страна на играта са перфектно вплетените в историята правила. Като играч, който винаги се занимава с правилата мога да кажа, че тази идея е блестящо реализирана. Ако трябва да съм съвсем честен, Легендите на Андор въобще не е лесна игра. Механиките ѝ не са много опростени, а правилата са много и различни. Това обаче никак не се забелязва именно заради това, че те са поднесени на части, обяснени са веднъж в картите с легенди и втори път в алманаха и често са интуитивни, защото съответстват на самата история.

легендите на андор 15
Гледка от масата.

Легендите на Андор определено не беше това, което очаквах. Бях подготвен за заглавие, което да защити титлата си на игра на годината с перфектни механики за настолно приключение, но в последствие разбрах, че тя е доста повече от просто много добра кооперативна игра. Легендите на Андор ме очарова с това, че е доста различна и в същото време не губи връзката с темата си. За това помага особено добре вплитането на разказване на история с постепенното въвеждане на правила, а липсата на нужда от „научаване“ на играта е само бонус. Мисля, че именно заради това тя е подходяща и за по-неопитни играчи, защото можете спокойно да я научите в процес на игра. Препоръчвам Легендите на Андор на всички, които харесват оригиналните кооперативни игри, епичните приключения и интересните пъзели.

Дали ще ми хареса?

bg_icon 1Семейни играчи – Може би

Легендите на Андор е доста лесна за научаване, но все пак може да се окаже трудна, особено за по-малки деца.


bg_icon 2Социални играчи – Може би

Въпреки че е кооперативна и изисква доста интеракция между играчите, Легендите на Андор не е дотам социална игра.


bg_icon 3Стратегически играчи – Да

Стратегията определено е в основата на играта и ще трябва да сте доста изобретателни и оригинални в решенията си, за да я победите.


bg_icon 4Casual играчи – Едва ли

Макар и да е лесна за научаване, Легендите на Андор продължава понякога повече от час и изисква доста концентрация и тактика.


bg_icon 5Hardcore играчи – Да

Играта определено е доста голямо предизвикателство и макар да няма вариращи трудности, почти веднага ще разберете, че е всичко друго, но не и лесна.

Искам да благодаря на нашите партньори и приятели от Фантасмагория за предоставеното копие на играта. Легендите на Андор можете да закупите от тук.