Казано много по-просто – Доминион е игра, която можете да играете по различни начини. И макар господин Вакарино да отрича всякаква връзка с Magic, не можем да отречем, че най-популярната игра с карти въобще с години задържа феновете си точно с това, че им предлага разнообразие в начините на игра, без да се променя в основите си.
Което пък значи, че Доминион със сигурност прави нещо както трябва. Бих стигнал до там, че да кажа, че играта прави всичко както трябва, но това няма да бъде самата истина. Тя има своите недостатъци, един от които загатнах съвсем в началото на ревюто – липсата на интеракция между играчите.
Макар това да е любимият ми аспект в настолните игри, обикновено не бих го изтъкнал като проблем, ако наистина не беше. Да, от време на време можете да се опитате да накарате някой от другите играчи да премахне някоя друга карта или да му дадете негативна карта, но с този просто пример изчерпах около половината интеракции, които има в Доминион.
Това е проблем не защото не можете да плеснете метафоричен шамар на някой от останалите играчи чрез някоя друга карта, а защото изтъкнатото от мен преди малко разнообразие от комбинации при строенето на тесте предполага пропорционално разнообразие от неща, които се случват в него. Може да не си спомням какво съм ял вчера, но винаги ще помня играта, в която за един ход изиграх цялото си тесте. Два пъти… (накрая купих само две неща, но последното е защото съм идиот).
Това, което искам да кажа е, че в Доминион често ще имате страхотни моменти, в които всичко в тестето ви се подрежда както трябва и правите най-епичната комбинация. И докато всичко това се случва, останалите играчи нямат почти никаква причина да ви гледат, защото те ще планират собствените си ходове и освен ако не купувате точки, на никой няма да му пука какво правите.
В Доминион просто няма пред кого да се изфукате! Това е като да преминете с новото си Ламборджини през квартал на слепи или да излезете със сестрата на бившата си приятелка, без тя да разбере. Добре, след тези примери вече ми се иска да не ми обръщахте внимание, точно като останалите играчи в Доминион…
Другият проблем, който може да ви отблъсне от играта е темата. На пръв поглед Доминион идва с лека тема, описана на гърба на кутията и в началото на книжката с правилата, но не е нужно да притежавате лула, карирана шапка и асистент на име Уотсън, за да разберете, че тя е по-тънка, отколкото изглежда.
Ако трябва да бъда реалист, мога да кажа, че в Доминион просто няма тема. Играта иска да ви постави в ролята на владетел на малко кралство, което да разширите, но на практика просто купувате картите, които прилягат на стратегията ви. Да, някои от тях може и да имат тематичен смисъл, като например мината, която ви позволява да „изковете“ по-ценна монета от такава с по-малка стойност, но огромна част от картите са болезнено незапомнящи се.
Последното обаче няма голямо значение. На първо място не мога да пропусна факта, че в декбилдър игрите точно темата е най-трудното нещо за постигане. В крайна сметка винаги бих предпочел да играя игра, която е интелигентна, елегантна и има какво да покаже след повече сесии, която е лесна и в същото време сложна за овладяване и която… Обърках се, все още ли говорим за игри?
Смисълът на това, което се опитвам да кажа (и се провалям вече няколко абзаца) е, че Доминион е една прекрасна игра, която няма тема, но и не страда много от това. Да, ако харесвате силно тематичните игри, то тя едва ли ще ви допадне. Но играта компенсира с иновативност и задълбочен геймплей и едва ли ще съжалявате точно за темата, ако я пробвате (а и ако Доналд Вакарино беше направил революционна игра с интересен геймплей и добре реализирана тема, то той просто щеше да се казва Влада Хватил).
Финални думи. Доминион е игра, която всеки геймър трябва да пробва. Макар да няма преекспонираните супергерои или извънземни от по-новите декбилдъри, тя и няма нужда от тях. Семпла, но задълбочена, тя ще бъде сред най-високо оценяваните заглавия още дълго време, тъй като предлага огромно разнообразие от начини за игра. А все пак няма нищо по-добро от игра, която може да се играе по хиляди различни начини!
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Може би
Макар да изглежда сложна, Доминион е доста подходяща за семейна обстановка точно защото не е такава.
Социални играчи – Не
Пропуснахте ли частта, в която казах, че играчите нямат стимул да следят останалите? Върнете се в началото на страницата веднага!
Стратегически играчи – Да
Стратегията е определяща за Доминион – ако просто купувате случайни карти, резултатите може да са забавни, но не и състезателни.
Casual играчи – Може би
Бърза за научаване, но трудна за овладяване, Доминион може и да пасне на част от хората в тази група.
Hardcore играчи – Едва ли
Играта не е сред най-сложните и по-състезателните от вас може да не харесат непостоянството, което произлиза от различните комбинации от карти.
