Учени от университета в Централна Флорида са разработили модерна ракетно-задвижваща система, която до не отдавна се смяташе за невъзможна
Системата, известна като въртящ се детонационен ракетен двигател, ще позволи на ракетите използвани за космически мисии да станат по-леки, да пътуват по-далеч и да изгарят по-малко. Проучването представя за първи път експериментални доказателства за безопасна и функционираща детонация на водородно и кислородно гориво при въртяща се ракетна машина. Откритието поставя нови хоризонти, до които учените смятаха, че нямат достъп.
Методика на процеса
Въпросните въртящи се детонации са непрекъснати. Те се случват във вътрешността на ракетния двигател. Експлозиите се поддържат, чрез подаване на водород и кислород на системата в точно количество. Този метод подобрява ефективността на ракетния двигател, така че да се генерира повече енергия. Същевременно се използва по-малко гориво от традиционните ракетни модели, като по този начин се облекчава натоварването на устройството и се намаляват разходите и емисиите.
Експериментът създава изблици на енергия, чрез които една ракета може да измине от 4500 до 5600 мили в час. Това е повече от пет пъти от скоростта на звука. Всичко това се случва в устойчивото тяло на двигателя. То от своя страна е изградено от мед и месинг.
Отколешни опити
Технологията не е новаторска и се изучава от 60-те години на миналия век. До този момент обаче не е била успешна поради използваните химически горива или начините, по които са били смесвани. Сега учените са балансирали внимателно скоростта на водорода и кислорода в двигателя. Необходими са и точни настройки на струите освобождаващи компонентите, за да се подобри тяхното смесване. Прецизността е от решаващо значение за детонацията. При неправилно съотношение, сместа просто ще изгаря бавно, вместо да се получи желаната бързина.
Необходими бяха и доказателства за подобна констатация. Това се осъществи чрез проследяване потока на водородното гориво и количеството на детонационните вълни с помощта на високоскоростна камера. Разработването на този метод за характеризиране на динамиката на детонационната вълна е друг принос на екипа. Благодарение на опитите бяха наблюдавани някои уникални предизвикателства на водородните детонационни структури. В крайна сметка изследователите са успели да конфигурират експериментален летателен апарат, който значително е увеличил силата на съответния сигнал.
Всеобщи ползи
Резултатите от научните изследвания вече имат отражение в международната изследователска общност. Редица проекти относно изгарянето на водорода подлежат на преразглеждане. Учените са ентусиазирани от новите постижения.
