Спускаемият модул на НАСА може случайно да е убил живот на Марс
Астробиолог от Техническия университет в Германия смята, че хората може неволно да са убили живота на Марс през 70-те години на миналия век.
По време на мисията на НАСА Viking 1 през 1976 г., два космически кораба кацат на повърхността на Червената планета. Целта е да проведат експеримент. Той включва смесване на вода и хранителни вещества с проби събрани от почвата на планетата. Предположението по онова време е било, че животът на Марс ще се държи по същия начин, както на Земята. Той трябва да разчита на течна вода, за да оцелее.
Първи изследвания
Ранни резултати намекнаха на изследователите за възможността за живот на Червената планета. След десетилетия на дебати, те стигнаха до заключението, че показания са фалшиво положителни.
Сега обаче спорът взима друга посока, като предполага, че спускаемите апарати Viking може наистина да са открили живот на Марс, но случайно са го убили с експериментите си.
Най-сухите места на планетата
Животът на Марс може да разчита на солни находища, подобно на организмите, които живеят в най-сухите места на Земята. Такива са микробите, обитаващи пустинята Атакама в Чили. В свръхсухи среди животът може да получи вода чрез соли, които извличат влага от атмосферата. Именно те трябва да бъдат в центъра на търсенето на живот на Марс. Експериментите, извършени от спускаемите апарати Viking на НАСА, може случайно да са убили марсианския живот чрез прилагане на твърде много вода.
За и против хипотезата
Хипотезата на астробиолога опровергава предположението, което учените от НАСА направиха през 70-те години на миналия век. Те са убедени, че животът се нуждае от течна вода, за да оцелее. Ако тези изводи за организмите, оцелели в свръхсухите марсиански условия са верни, тогава вместо да следваме водата, което отдавна е стратегията на НАСА в търсене на живот на Червената планета, трябва да следваме хидратирани и хигроскопични съединения. Това са соли способстващи за локализиране на микробния живот.
Използването на готварска сол за създаване на саламура, в която процъфтяват някои бактерии, може грубо да се приложи и към живота на Марс. Основната сол на Марс изглежда е натриевият хлорид. Това означава, че тази идея може да проработи.
Опасен дъжд
Съществува проучване, което установява, че проливните дъждове са убили 70 до 80 процента от местните бактерии в района на пустинята Атакама. Последните не са могли да се справят с толкова много вода внезапно. По подобен начин спускаемите апарати Viking може по невнимание да са убили всякакви признаци на живот по време на своите експерименти.
Близо 50 години след биологичните експерименти на Viking, е време за друга мисия за откриване на живот. Това се случва в момент, в който имаме много по-добро разбиране за марсианската среда. Но засега всичко това остава теория.
