Иновативното постижение разчита на въздушни джобове

Можете ли да погалите куче във виртуалната реалност? Благодарение на новите, високотехнологични ръкавици на Meta сега това ще бъде възможно.

Meta е известна със своите високопрофилни разработки във виртуална и разширена реалност. В продължение на седем години компанията развива един от най-амбициозните си проекти. Ръкавица, която възпроизвежда усещания като хващане на предмет или прокарване на ръка по повърхност.

Прототипът на Meta е облицован с около 15 ръбести, надуваеми пластмасови подложки, известни като задвижващи механизми. Те са подредени така, че да паснат по протежение на дланта на потребителя. Ръкавицата действа като VR контролер. На гърба има малки бели маркери, които позволяват на камерите да проследяват, как пръстите се движат в пространството. Налични са и вътрешни сензори, които улавят огъването на пръстите на потребителя.

Ефективна технология

Когато сложите ръкавицата и влезете в VR или AR изживяване, сложна система за управление регулира нивото на надуване, създавайки натиск върху различни части на ръката ви. Ако докосвате виртуален обект с върха на пръстите си, ще почувствате усещане, че този обект действително се притиска в кожата ви. Ако хващате виртуален предмет, задвижващите механизми с дълги пръсти ще се втвърдят, създавайки усещане за съпротива. Те работят заедно с визуални и аудио сигнали, за да създадат илюзията за физическо докосване.

Технологията се основава на сравнително нова област в меката роботика, като заменя обемистите двигатели с малки въздушни клапани. Meta работи по нея от стартирането на Oculus VR през 2014 г.

Реално преживяване

Симулираното докосване не е съвсем ново откритие. Дори комбинирането на VR с нещо толкова просто като вибрации от контролер може да накара хората да усетят докосване на нещо. Много компании са работили върху преносими устройства, които проследяват ръцете на потребителите или осигуряват осезателно усещане. Някои дори интегрират температурни ефекти.

Meta е готова да използва ръкавиците за масовия пазар по начин, който други компании не могат. Повечето производители на такива устройства продават специализирани продукти за военни, промишлени или академични институции. За разлика от тях, Meta произвежда ориентирана към потребителите система и влага милиарди долари за изграждане на метавселена, която интегрира VR и AR.

Ръкавиците могат да са един от множеството методи за контрол на бъдещите очила. Заедно с решения базирани на електромиография или EMG можем наистина да прескачаме в друга реалност.

Усъвършенстване на изобретението

Все още обаче има много пречки пред производството на готови за потребителя ръкавици. Екипът иска да увеличи драстично плътността на задвижващия механизъм. В момента ръкавиците могат да предложат усещане за контурите на обектите, но не и фини разлики между повърхностите.

За да бъдат нещата още по-сложни, ръкавиците трябва да прилягат точно към кожата на носителя. Това може да изисква проектиране на различни версии подходящи за всеки отделен купувач. На дневен ред са и практически въпроси като, как да почистваме високотехнологичната ръкавица. Едва ли ще е подходящо да я перем заедно с обикновените дрехи.

Защита на личните данни

Ако ръкавиците се комерсиализират, те ще се сблъскат със същите предизвикателства за поверителност и сигурност като другите преносими устройства, които събират биометрична информация. Сравнява се използването на технологии като EMG ленти за китки с писане на клавиатура. Това рядко се описва като потенциална заплаха. Но преносимата технология може да анализира физическото движение на хората на по-фино ниво. Meta ще трябва да установи правила, които регулират колко от тези данни напускат устройствата на потребителите и кой друг има достъп до тях.

Засега екипът просто се опитва да разбере, колко реално е достатъчно реалното VR докосване. Очевидно е, че не можем да възпроизведем света абсолютно точно. Свръх плътният екран може да бъде почти различим от реално изображение, а звукова вълна може да улови усещането за говор. Мета не може да направи ръкавица, която да спре ръката ви да премине през виртуална маса. Вместо това трябва да намери точката, в която ще спре недоверието ви и ще приемете, че масата е там, дори ако обективно изглежда повече като желе, отколкото твърдо дърво.