Иновативната разработка може да чувства болка
Животът е достатъчно болезнен, но очевидно някои изследователите не мислят така. Те създадоха изкуствена кожа, която е способна да усеща и реагира на болка точно като истинската.
Високите цели на екипа
Учените искат да подобрят протезирането и кожните присадки, като предоставят на хората способността да усещат заобикалящата ги среда. Екипът също така предполага, че изкуствената кожа може да замести човешката при развитието на реалистични хуманоиди. Пресъздаването на усещания е също толкова сложна задача, колкото изпитването на болка. Въпреки че никой не иска да усеща какъвто и да било некомфорт, това е изключително полезен сензорен инструмент, който позволява на хората безопасно да се ориентират в заобикалящия ги свят. Онези от тях, които са с протезни крайници губят тази способност.
Усещанията за болка от изкуствената кожа, създадена от изследователите, имитира нервните пътища в човешкото тяло, които свързват рецепторите с мозъка. Реакцията на горещо или остро не може да се пресъздаде от нито една вече съществуваща технология.
Метод на действие
Новото устройство е в състояние да измерва промените в налягането и температурата. Когато се премине определен праг, изкуствената кожа реагира точно като истинската. Изследователите са създали три прототипа и всеки е отговорен за усещането на болка, температура и налягане. Комбинирано, триото е в състояние да възпроизведе различните сензорни възможности на човешката кожа.
Всички съществуващи устройства до този момент не са били способни да реагират на реално механично налягане, температура и болка и да доставят правилния електронен отговор. Това означава, че изкуствената кожа знае разликата между леко докосване на щифт с пръст или случайно пробождане с него. Това е критично разграничаване, което никога досега не е било постигано по електронен път. Устройството може да предава сигнали със същата почти мигновена скорост, както нервите в човешкото тяло.
Живо протезиране
Този пробив може да има огромно значение както за здравеопазването, така и за роботиката. Последните биха се възползвали от сензори, които могат да открият кога ботовете са в опасност, позволявайки им да реагират по съответния начин. Тъй като изкуствената кожа може да комуникира по електронен път с робот, няма да е трудно да се проектира този тип приложение. Свързването на изкуствената кожа с човешката нервна система е по-голямо предизвикателство. Учените се нуждаят от по-нататъшно развитие, за да интегрират тази технология в биомедицински приложения, но основите за биосъвместимост вече са налице.
Изкуствените кожни сензори вероятно няма да съществуват в реалния свят още известно време. Това не прави напредъка на екипа по-малко значителен. Техните устройства ще помогнат да се проправи път за по-интелигентно протезиране и присаждане на кожа в бъдеще.
