Художествена интерпретация на Планета Девет | Снимка: Caltech / R. Hurt (IPAC)

След като през 2005 година астрономът от Калифорнийския технологичен институт Майк Браун и неговите колеги откриват планетата джудже Ерида, представата ни за Слънчевата система се променя коренно. Ерида е по-голяма от Плутон и това довежда до определянето на втората също като плената джудже, колкото и хората да не бяха доволни от това. От този момент нататък вече официално нашата Слънчева система има осем планети и голям брой планети джуджета отвъд орбитата на Нептун. Майк Браун пък стана известен като „убиецът на Плутон“ и дори профилът му в Twitter се казва @plutokiller.

Без да изпадаме в подробности, години след това сред любителите на теориите на конспирацията става популярна теорията, че точно отвъд орбитата на Нептун има друга голяма планета (потърсете в интернет „Нибиру“ или „планета Х“). Преди дни обаче, самият Майк Браун издаде труд със своя колега Константин Батижин, който беше публикуван в The Astronomical Journal и твърди, че такава планета наистина съществува. Браун шеговито обяви това в Twitter:

Според теорията, деветата планета обикаля по силно елиптична орбита на около 96,6 милиарда километра от Слънцето и прави една орбита за между 10 000 и 20 000 земни години. Масата на Планета Девет пък трябва да е 10 пъти по-голяма от тази на Земята. Предполага се, че планетата не е скална такава, а по-скоро е газов гигант наподобяващ Нептун. Въпросът обаче е защо не сме я видели до сега?

Орбити на далечни обекти в Слънчевата система, заедно с Планета Девет | Снимка: Caltech / R. Hurt (IPAC)
Орбити на далечни обекти в Слънчевата система, заедно с Планета Девет | Снимка: Caltech / R. Hurt (IPAC)

Разстоянието до Планета Девет е главният фактор за трудното ѝ откриване. Въпреки това, според научния труд, сегашните телескопи могат да я видят и дори е възможно планетата вече да се намира на някои астрономически снимки и да чака опитно око да я забележи.

Астрономите базират твърденията си на изследвания на далечни обекти в пояса на Кайпер (комети и други ледени късове) и техните движения. Според Браун те могат да бъдат обяснени само чрез наличието на планетно тяло с огромна маса. В труда още се споменава, че математически шансът такова тяло да не съществува и движението на обектите в пояса да е дело на случайността, е 0,007%.

По думите на Константин Батижин, „За първи път от повече от 150 години насам имаме солидни доказателства, че познанието ни за броя на планетите в Слънчевата система не е пълно.“