Отколешна мечта на човека е да покори Космоса, а защо не и да го населява

Разнообразни изследвания и тестове изучават потенциала на живота в космически станции на луната. Вече се обсъждат такива дори и на Марс. Очаква се лунните жилища да започнат да се появяват още след десетилетие. Това ще помогне за постигане на обитаването на Космоса.

Изследванията в помощ за преодоляване на препятствията

Ръководител на института RETH (устойчиви извънземни местообитания) казва, че изследванията направени до момента са насочени към осигуряване на бъдещето на човешкото съществуване. Целта не е да се проектира най-доброто такова, а да се съберат хора с различни дисциплини, които да преследват цели, които не биха били възможни за осъществяване по друг начин. В тази епоха това е най-ефективният начин да се придвижи науката напред.

Сегашната работа на екипа се фокусира върху разбирането на това, какви характеристики правят местообитанията безопасни за физическо изпитание. То трябва да комбинира компютърни модели с физически тестови образци.

Сигурност и безопасност

Три характеристики на местообитанията са от особено значение: устойчивост, интелигентност и самостоятелност. Кибер физическото тестване, направено в лабораториите, позволява някои компоненти на потенциалните лунни местообитания да бъдат физически тествани, докато други се изследват едновременно във виртуален контекст.

Нивото на устойчивост на местообитанието е от ключово значение за работата, създавайки интелигентни структури, които могат да издържат на всякакъв набор от опасности. Метеоритни въздействия, трусове и проблеми с лунния прах (който е много остър и абразивен) са само част от многото препятствия, които могат да създадат различни опасности за хората. Варианти като загуба на мощност, топлинни проблеми или загуба на налягане могат да бъдат заснети чрез компютърните модели.

Мащабни проекти

Лунните местообитания са само част от изследванията на учените. Усилено се работи за машинно обучение и класифициране на щети от земетресения. За целта са изградени примерни хабитати възможно най-реалистично. Един кибер физически тест може бързо да промени виртуалните компоненти, за да се приспособи към местоположението. Компютърните модели, комбинирани с физическите представи на местообитанията, могат да отчитат растежа, възрастта и влошаването им. Крайната цел е изграждане на проект, който не се нуждае от непрекъснат човешки надзор.

Местообитанията трябва да са интелигентни и да реагират на промени, щети и всичко останало. Същевременно с това трябва да се поддържа целостта и безопасността. Чрез включване на интелигентни възможности в дизайна, като сензори на живо, могат да се следят нарушения, да се определя въздействието и размера им. В последствие роботизираните помощници могат да ремонтират повредените структури.

Автоматизиран организатор на опознавателни изображения използва машинно обучение и автоматично класифицира и етикетира данните. Всички те са на разположение на изследователите, така че да постигнат възможно най-добрите прогнози.