Корали са безопасно замразени и съживени за първи път
Замразяването на коралите може да гарантира тяхното оцеляване в изменението на климата. Учените са избрали Porites compressa. Това е пръстов корал, който получава името си заради тъпите си клони. Зрели парчета от него са събрани край бреговете на Хавай. Те са били успешно замразени и след това съживени. Опитът носи нова надежда, че световните корали могат да бъдат запазени, докато океаните се затоплят и подкиселяват.
Въпреки първите успешни опити е нужна още много работа, за да се гарантира тяхното дългосрочно оцеляване. Замразяването на парчета живи корали за съхранение може да ги спаси от изчезване. Процесът се нарича криоконсервиране. Той може да спаси безценните същества от все по-нагряващите се и подкиселяващи океани. Последно отново е следствие от човешката дейност на планетата.
Първи стъпки
Изследователите вече са криоконсервирали и съживили коралови ларви с известен успех. Въпросните ларвите са достъпни само когато коралите хвърлят хайвера си. Това са само няколко нощи през годината. Процедурата излага на риск размножаването им. Все по-малко ларви оцеляват в следствие затоплянето на моретата.
Тъй като събирането на ларви става все по-трудно, едно от решенията е криоконсервирането на зрели коралови колонии. Те са на разположение през цялата година. Ако хората могат да забавят затоплянето на климата, запазените възрастни корали биха могли да помогнат за възстановяване на рифовите екосистеми в по-гостоприемни води. По-големите екземпляри са сложни за криоконсервиране. При тях е трудно е да се предотврати образуването на лед, което уврежда тъканите им.
Екип от учени експериментира със замразяване на парчета корал с размер на грахово зърно. Използвайки ментол и светлина, изследователите първо премахват микробите, които биха могли да попречат на консервирането. След това фрагментите са запечатани в твърди метални камери, пълни със специален химически разтвор. Той частично дехидратира коралите и спомага за смекчаване растежа на леда. След това се потапят в течен азот.
При температура от около –200° C, окъпани в химикали и задържани от стените на камерата, останалата вода в коралите се втвърдява без да се разширява в ледени кристали. При такива студени условия метаболитните реакции и други процеси движещи живота достигат безкрайно бавно темпо. Така екземплярите могат да се запазят живи за стотици, вероятно хиляди години.
Непредвиден обрат
Истинското изпитание идва след това. След няколко минути, прекарани в криоконсервация, коралите са изтеглени от азота и подложени на внимателно, 24-часово размразяване и рутинно възстановяване. След това изследователите измерват колко кислород консумират размразените корали. Един ден след размразяването коралите са живи и здрави.
Резултатите са обещаващи, но работата на екипа не е приключила. Няколко дни след размразяването, коралите все още са били толкова стресирани от процеса, че се оказват затрупани и убити от бактерии, с които обикновено живеят в хармония. Нужно е да се разработят нови методи, за да могат възродените строители на рифове да оцелеят в дългосрочен план. Прилагането на правилните антибиотици може да помогне на коралите да процъфтяват, в какъвто и нов свят да бъдат съживени.
