
Това са думите на един Анонимен, казани през 2012 г. като обръщение към света. Достатъчно ясни, изразяващи същината на цялата „организация“, каквито всъщност не са.
Нека да преминем към малко история – как се е родила тази общност? Концепцията на Анонимните произлиза от имиджборда 4chan, представляващ идеята за многобройна онлайн и офлайн общност от потребители, функциониращи като анархичен, дигитализиран глобален мозък. Дейността на „Анонимните“ започва да се разпространява и в други по-малки „chan“ бордове, като 7chan, 2chan и 711chan. В тези форуми потребителите могат да оставят графата за потребителско име празна и пак да публикуват своите коментари. Именно тук се крие истината за произхода на името на групата, тъй като системата отчита неидентифицираните потребителите с името Anonymous. По този начин никой не може да разбере кой е авторът на дадено публикувано съдържание.
Потребителите на imageboard-овете понякога шеговито действат така, сякаш Anonymous е истински човек. Тъй като популярността на imageboard-овете се увеличава, идеята за Anonymous като колектив от неназовани лица се превърна в концепция, която се пропагандира чрез Интернет.
Те се славят като хакери-анархисти, които се обединиха да протестират срещу закона за борба с пиратството, известно като ACTA. Когато излязоха на протестите в цял свят, те носеха маски. Маската, която от 2008 г. използват Анонимните, е прочутата от филма на Алън Мур – „V for Vendetta”. В епичния филм маската бе носена от самотен боец срещу правителствените неправди, разказва в. “The Guardian”. Групата е асоциирана и със сатиричното Encyclopedia Dramatica. Членовете й, наричани на английски „Anons“, са разпознаваеми в публичното пространство по традицията да носят маски на Гай Фокс.
Anonymous се появиха просто ей така от нищото и за съвсем кратко време накараха света да чуе и научи за тях. Anonymous започнаха да атакуват сайтове на големи компании, изкараха извън контрол системите на няколко швейцарски банки и се заканиха да блокират сайтове на държавни институции. Те се включиха и в протеста срещу приемането на ACTA, отправяйки заплахи към правителствата на европейските държави.
Но защо правят всичко това? Определено не е за пари. Anonymous приемат за своя мисия да се грижат за свободата на словото и печата в Интернет и нападат сайтове, които според тях са във вреда на сайта WikiLeaks. Те действат само в онлайн мрежата и извършват нападения посредством DDOS атаки – блокиране на трафика към дадени сайтове. В крайна сметка обаче това не е нещо, което може да бъде опасно.
Те са голяма децентрализирана група от индивиди, които споделят общи интереси и уеб убежища. Там няма официални членове, насоки, лидери, представители и обединяващи принципи. Вместо това Anonymous е термин, с който се самоопределят милиони хора, групи и отделни лица в и извън Интернет, които, без да разкриват истинската си самоличност, изразяват мнението си по най-различни теми.
Да бъдеш Anonymous е много повече качество или самоопределящ принцип, отколкото членство. Всеки проект, който е поет от Anonymous, може да има съвсем различен набор от подбудители. Лидерството, когато то съществува, е неформално и изведено в чат канали и тайни форуми, където подражателите се привикват за действие в онлайн пространството. Просто никой не се среща в заседателна зала.
Ако трябва да си отговорим на въпроса какво точно представляват Anonymous, можем да ги сравним с ято птици. Птиците в едно ято летят в една и съща посока. Във всеки даден момент обаче към тях има възможност да се присъединят повече птици, други да напуснат, а трети да се отделят в различна посока. По този начин стоят нещата и с Anonymous.
Те не обичат да бъдат наричани група или организация. И много от последователите на Anonymous не харесват да ги наричат „хакери“. Те предпочитат да ги назовават „Online Living Consciousness“.
Те са описани като анархична група от „хакер активисти“ без водач. Те изкараха извън контрол системите на големи компании като MasterCard, Visa и Paypal, след като последните три прекъснаха финансовите услуги до сайта WikiLeaks. Но отвътре Anonymous е по-йерархична – със скрити заговори и около десетина висококвалифицирани хакери, координиращи атаки в мрежата.
Един от членовете казва, че присъединяването към командните и контролни центрове на групата става чрез покана, добавяйки: „Ако сте доказали своята преданост ще бъдете поканени – не е трудно да се направи.“
„Нашият проект няма лидерска структура, само различни роли. Степента на лидерство и организация в различните проекти варира много“, обяснява дългогодишен член. „Всичко е много хаотично, но ние комуникираме и си сътрудничим едни с други. Ние сме като различни клетки на един и същи организъм.“
Лидерите на групата използват Интернет чат технологията (IRC), която позволява група от хора да комуникират тайно.
Ако сте посещавали сайта на Анонимните може да намерите кратко описание на това кои са те и за какво се борят:
„Идеята е да се разобличават неправдите, които вредят на нормалните хора и да се променя разбирането за света, който ни заобикаля. По този начин се надяваме хората да правят правилните избори, засягащи техните животи, и да не стоят безучастни в глобалните и локални проблеми. „Anonymous“ представлява групи от хора, произлизащи от всички посоки на света и от всички разбирания за средата, която ги заобикаля.“
„Никой анонимен не може да ви обяснява какво е правилното държание и идеология и цел на „Anonymous“, всеки правещ го е анонимен, който не знае, какво е „Anonymous“, който никога не е разбирал какво е.“
„Anonymous“ се появява с единствената идея да се бори против сектата на Сциентологията. Организацията на хората срещу тази опасна секта е било тотално човешка реакция върху дадени събития срещу тази крупна машина за печелене на пари и участващите в нея хора с много власт.
„Каквa е символиката на анонимните? Реалната символика, използвана от анонимните, е един зелен прилепнал по цялото тяло костюм, човекът, носещ го, е облечен в тъмен костюм с червена вратовръзка и светла риза, чрез който се определят хората за анонимни, казва се „Няма налична снимка.“
В зародиш: „През 2006 г. някои хора, сред тях и Джулиан Асанж, създават Уикилийкс. За да разпространи този проект, Асанж обикаля десетки държави години наред, като дава пресконференции в Кения, Танзания, Египет, Франция, Германия, Австрия, Испания, Малайзия, Дания, Исландия, САЩ, Норвегия, Австралия, Белгия, Швеция и Обединеното кралство. Прави го чак до 2010 г., като целта е да се развие инфраструктурата на тази организация, за да се насърчава дейността й по време на конференции и чрез медиите, и по-нататък редакционната им работа. Уикилийкс публикува големи количества материал, изобличаващ държавни и корпоративни нарушения в периода между 2006 и 2009 г., като привлича различни степени на публичност. Поради естеството на тези данни и заради това, че именно Асанж е бил анонимен хакер в миналото, получава и една голяма подкрепа от много анонимни хора. През 2010 г. получава изключително голямо количество данни чрез човек от въоръжените сили на САЩ, който се намира по това време на служба в Ирак и който има достъп до огромно количество секретни данни. Този човек се казва Брадли Манинг или по-точно се казваше така, защото през 2013 г. си сменя пола и се превръща официално в „жена“ на име Челси Манинг. Този човек също е приеман от много анонимни хора за герой, заради смелостта да даде свободата си, разобличавайки световните престъпления на САЩ и на други правителства.“
Ако след всичко прочетено дотук ви се струва интересно да разберете нещо повече за тях, има някои филми, които ще ви харесат: „Името ни е легион: История на хактивистите“; в Youtube е пълно с документални кратки клипчета за тях, а също и правени за тях.
Замислете се… колко хора от обкръжението ви са Анонимни? Вие Анонимен ли сте? Можете ли да го признаете? Отговор на това няма да получите, но пък мистерията е примамваща.
















































Comments are closed.