Всички сме чували за тях, но никога няма да разберем кои са Anonymous

K

ои сме, за какво живеем, как сме научени да приемаме света около нас, как разсъждаваме, чувстваме и действаме, това наложено отстрани ли е, или ние сме свободни и самостоятелни в изборите си? Мислим, че сме свободни, защото някой така ни е казал или действително е така, в заблуда ли сме, или се събуждаме всяка сутрин, защото така сме решили сами за себе си? Или някой така е устроил ежедневието ни, контролирайки умовете ни, съзнанието и думите ни?

Ето една малка част от това, което имам предвид в тази статия. Статията за Анонимните (Anonymous), не че имате право да знаете кои са, а и да имахте, нямаше да има шанс да научите.

„Дами и господа, това е обръщение към хората и медиите по света. Позволете ми да споделя с вас едно послание. От вас зависи как ще го приемете, ние трябва да обърнем внимание на някои важни въпроси относно това кои сме и за какво се борим.  Ние сме Анонимните. И преди да ви обясня какво е „Анонимните“  позволете ми да започна с историята на един човек, който решава да стане Анонимен. Това не сте вие или аз, това са всички. Това са нашите братя, сестри, семейство и приятели. Ето тяхната история.

Събудих се днес както всеки друг ден. Алармата, леката дразнеща болка в гърба, някакъв лъч светлина през завесите. Днес беше също като вчера и предвестник на утре. Всеки ден е съвсем същият. Събуждаш се, кафе, цигара, приготвяш се, отиваш на работа. Прекарваш цял ден, занимавайки се с глупости, за които не ти пука, за да изкараш някой лев. Прибираш се, ядеш, два часа време за МЕН, душ, в леглото, повтори. И по този начин днес беше различно. Защото днес осъзнах… Осъзнах какво представлява системата. БЕЗМИСЛИЦА! Днес сам разбрах какъв трябва да бъде животът, вместо това, което просто приемаме. Но защо? Защо толкова много хора игнорират този мъничък сърбеж дълбоко в душата си, който ги зове, опитвайки се да им припомни какъв би могъл да бъде животът или може би трябва да подкрепя вярванията си и да обясня какъв би трябвало да бъде той. Наистина ли сме тук, за да бъдем родени, възпитани и моделирани за конформизъм? Научени какво е да си „нормален“ , как да мислиш, какво да кажеш, как да живееш?

В зората на живота си сме системно обучавани под маската на образованието само за да пораснем с по-високи очаквания от всичкия боклук, който обществото рие в умовете ни. Манията ни по идоли, развлечения и личности ни кара да преследваме невъзможно богатство и слава, докато най-накрая разберем, че реалността чука на вратата и е крайно време да облечем костюма си и да вземем тази мечтана работа, за която всички говорят.  И защо не? Може би приятна къща в краен квартал, хубава кола, достатъчно пари, за да живеем удобно, безчувствени за околния свят. Може би и едно малко кученце? Да, така ще стане. Растем и ни казват кои да бъдем. Превръщаме се в този човек и ни казват какво да купим, как да се обличаме и как да бъдем щастливи. И ако не можем, дрогата винаги помага. После остаряваме, купуваме си къща във Флорида и умираме. Затова ли сме тук? Да бъдем оформяни по калъп, научени да консумираме до деня на смъртта си? Умът ми препускаше… конформизъм, корупция, апатия, примирение, потискане, нарушаване на човешките права. Милиони страдащи, гладуващи, борещи се хора. Но защо? Защо това трябва да се случва и как трябва да го приемем? Корпоративните важни клечки живеят в хайлайфа, докато изнасилват земята, която всички споделяме и крадат начина ни на живот. Културите ни са замърсени от техните проповеди за капитализъм и консуматорство.

Знаем ли още кои сме? Харесва ли ви това, което виждате вътре в себе си? Щастливи ли сте с живота, който имате, борбата на ежедневния ви живот и живота на тези около вас? Можете ли с чисто сърце да оправдаете това, защото в момента вие живеете добре, нищо да не се направи за един по-различен свят, без милиони да страдат? Къде остана състраданието ни? Къде остана страстта ни за живот? Факт: почти половината население на света, над 3 млрд. души, живеят с по-малко от 2,5 долара на ден. Поне 80% от човечеството живее с по-малко от 10 долара на ден и в държави, където разликите в доходите се увеличават. 22,000 деца умират всеки ден поради бедност и 1 млрд. живеят в мизерия. Това е едно на всеки две деца в целия свят. Факт: военните разходи по света през 2000 г. достигат 1620 млрд. долара, показвайки 50 % увеличения от 2001 г. Това отговаря на 2.6% от световния БВП или приблизително 236 долара на всеки човек по света. САЩ с огромния си военен бюджет са основният виновник за сегашната световна тенденция с 43% от всички военни разходи – малко под половината военни разходи по целия свят.

Факт: националният проект за отбелязване и отчитане на полицейското насилие започва през март 2009 г. като метод за регистриране и анализ на полицейски злоупотреби в САЩ, чрез използване на новаторските репортажи с цел проучване на статистическа информация. Общо от април 2009 г. до юни 2010 г. е имало 5,986 регистрирани докладвания за злоупотреби и насилие от страна на полицията. 382 смъртни случая са свързани с полицейско насилие. Около 350 млрд. долара са изхарчени за подобни нареждания и съдебни решения. 23% от докладванията през 2010 г. са били поради пряко физическо насилие. 10,6% са свързани със сексуално насилие. Неотдавна умствено болно момче в Дейтън, Охайо, беше пребито и арестувано от полицията там. Списъкът на корупцията и несправедливостта е много по-дълъг.

И отново питам: Как приемаме всичко това?

Просто защото така са устроени нещата? Ако ние, като хора, имаме души, разум, логика и състрадание, твърдя, че да приемем неприемливо несправедливото съвсем не е приемливо! Беше ли това внезапно просветление, избухнало в мозъка ми, спонтанно възпламенявайки рецепторите и пращайки мислите ми към тези проблеми точно сега? Не, днес е различно, защото от днес аз вече не мога да приемам тази лудост просто защото „такива са нещата“.  Днес виждам пред себе си системата, колелата се въртят, заграждайки ни отвсякъде, докато машината ни поглъща цели. Днес запретвам ръкави. Днес… сърцето и душата ми горят с идеите, които ме правят Анонимен. И днес трябва да си кажем истината в очите. Все още личност, аз съм също така много. Аз съм ти и ти си аз. Ние сме едно в общата си кауза.

Анонимните не е група, нито членство. Анонимните е само идея. Идеята за истинска свобода, свят без корупция, потисничество и тирания, където всички може да живеем според собствените си разбирания, да бъдем себе си и приемани такива, каквито сме. Идея, която иска да защити тези свободи и да следва правилния курс на интереса на хората на тази планета, вместо да допринася към банковата сметка на малък процент заможен елит престъпни политици и правителствени чиновници. Споделяйки тези идеи и принципи, ние всички сме Анонимни. Не сме това, за което ни представят. Докато някои, които се асоциират с Анонимните, взимат личните решения да атакуват чрез хакерство и подвизи. Да бъдеш Анонимен не те прави хакер или престъпник. Да бъдеш Анонимен означава да споделяш ценностите и принципите на свободата, да я защитаваш и преследваш. Ние сме обикновени хора, загрижени за състоянието на този свят. Ние сме твоите приятели, съседи, приятели, семейство. Ние сме твоите пощальони, продавачи, бизнесмени, ветерани, военни. И обединени като идеята, която наричаме Анонимните, ние копнеем за промяна. Промяна в интерес на хората по света.

Чрез този копнеж създадохме това, което кратко, но красноречиво наричаме „Планът“.  „Планът“ се състои в три фази, случващи се по време на следващата година и ще продължи оттам нататък. От началото на 15-ти юни 2011 г. ние увеличихме силата си до 50,00 човека. Нашите действие и страст за нашата идея говорят ясно за искрените и чисти мотиви на нашето движение. Какво желаем? По-обещаващ начин на живот, свободен от ограниченията, наложени от обществото. Свободен от разделение. Свят с прозрачни правителства, които работят за народа, а не срещу тях. Където служителите на мира работят за хората, а не за властта. Свят, където можем да се развием в световна общност, да спрем тези безсмислени войни и да изгладим различията си единствено с чиста дипломация. Искаме по-малко корпоративно влияние в страните ни и в животите ни. Най-вече искаме възможността да контролираме собствената си икономика чрез отстраняване на силите, дадени на световните банки и премахване на техните валути.

Сумирайки многото ни споделени идеи в едно твърдение: Ние желаем свят, в който работим заедно като човешки същества, в най-добрия интерес на хората; решения, взимани от хората, вместо свят, разделен от раса и националност, който функционира само за богатство и завоевания. Фазите на „Планът“ са прости, но и комплексни в целостта си. Събиране. Разпространете посланието и продължете да се просвещавате за корупцията в обществата и света ни. Споделяйте информация и си помагайте при развитието на нови идеи за живота и обществата ни, с цел подобряване на сегашното ни положение. Организация. Продължавайте да разпространявате информацията и идеите ни. Опитайте в рамките на вашето общество да построите единството и да засилите каузата във вашата област. Разберете как да помогнете на хората около вас. Научете се на състрадание, грижа за другите и начин да подобрите живота им. Започнете да планирате начини да обърнете внимание на важните въпроси, които стоят между нас и по-добрия живот. Мобилизация. Нашите усилия не ни довеждат до никъде и изразяваме недоволството си от тези, които контролират сегашната система в организирано, масово съзвучие. Масови протести, бойкоти и други мерки за неподчинение ще бъдат използвани, за да разпространят посланието, че ние отказваме да участваме и да толерираме тази система на робство. Единството ни ще бъде нашата крепост. Уважението и толерантността ще бъдат нашата основа. Каузата ни ще бъде нашата офанзива, а отдадеността, интелигентността и философията – нашата защита. Промяната идва и ние вече можем да я очакваме. Обединени в едно и неделими. Ние сме Анонимните! Очаквайте ни!“