Изследователите успешно съхраниха данни в ДНК на живи бактерии
ДНК е основният носител на информация за биологията и носи голям потенциал, като следващо поколение носител на данни с висока плътност в дигиталната ера. В момента по-голямата част от подходите за съхранение на информация, базирани на ДНК, разчитат на in vitro синтез на клетката. По този начин има ограничение в техниките за кодиране на цифрови данни в хромозомите на живите клетки.
Бъдеще без ограничения
Понастоящем изследователите от Колумбийския университет прокарват идея гледайки много по-далеч в бъдещето, като записват данни в ДНК на живи бактерии. Методът сам по себе си е голямо предизвикателство. За да се съхрани информацията по този начин, тя трябва да бъде преобразувана от ДНК синтезатор. Това се осъществява, чрез нейния двоичен формат на единици и нули в органичен код. Последният е комбинация от четирите основи на молекулата, включително аденин, гуанин, цитозин и тимин.
За съжаление, колкото по-разширен е този код, толкова по-малко точна е работата на синтезатора. Като заобиколно решение изследователите разбиват кода на парчета. След това ДНК секвенсорите трябва отново да ги обединят, за да получат достъп до данните. Все пак ДНК се разгражда с времето, което означава, че събирането на данни не е постоянно, както предполага науката.
Практическо приложение
Като решение изследователите от Колумбия се опитват да разберат дали едно и също нещо работи с всички живи организми. Ако това се окаже факт, тези данни не само биха продължили да съществуват много по-дълго, но дори биха могли да бъдат предадени на потомството на организмите.
Екипът работи именно по това през последните няколко години. Изследователите са използвали CRISPR. Това е популярна техника за редактиране на гени, която може да снажда и сформира нови последователности в ДНК, за да съхранява данни в тези активни гени.
Работата установява директна рамка за съхранение на цифрово-биологични данни и подобрява способността ни за обмен на информация между базирани на силиций и въглерод субекти. Все пак количеството данни не могат да се конкурират по никакъв начин с настоящите системи за съхранение на памет. Нужно е да се изобрети успешен подход за съхранението им в случаи на мутации и репликации на ДНК на бактерията.
