Преди две години NASA обявиха сензационното откритие, че на повърхността на Марс тече вода. Т.нар. повтарящи се наклонени линии [recurring slope lineae, или RSLs; бел. превод] бяха забелязани за пръв път от студентът Луйендра Оя (Lujendra Ojha) в сателитни снимки от Mars Reconnaissance Orbiter. RSLs са тъмни ивици, които могат да се образуват на хълмове, ако по тях тече вода.
По-късно NASA потвърдиха откритието на Оя, като допълниха — водата, течаща на някои места по повърхността на Марс, е примесена с перхлорати (видове соли), които ѝ помагат да не замръзне при изключително ниските температури. Зимата на Червената планета може да достигне -62 градуса по Целзий. През лятото е малко по-приемливо, като около екватора температурите варират, с максимална стойност близо до 21 градуса над нулата.
Според учени от Американското геологическо проучване (US Geological Survey) обаче, това не е точно така. Те твърдят, че ивиците се формират от свличащ се надолу по хълмовете пясък, подобно дюните, които имаме тук на Земята.
От USGS са разгледали снимки на общо 151 RSLs и са забелязали, че всички те се намират на хълмове с наклон 27 градуса или повече — ако някъде наклонът е по-полегат, ивици не се наблюдават.
Според геолозите все пак, откритието на Оя и NASA е факт — на Марс има вода. Те обаче твърдят, че ивиците, наблюдавани от Mars Reconnaissance Orbiter, не показват течна вода, примесена със соли. Вместо това учените смятат, че това са пясък и соли, които просто са влажни (но не достатъчно, че да създадат воден поток). Точно за това RSLs не се наблюдават при наклон по-малък от 27 градуса — ако това беше течна вода, тя щеше да тече и по по-полегати склонове.
Новото проучване не е потвърдено, а просто хипотеза. Ако обаче тя се окаже вярна, повърхността на Марс може да не излезе обитаема, както предполагахме. Учените обаче не смятат да спират с търсенето на признаци на живот на нашия космически съсед — на Марс може да има живот под повърхността, където е по-топло и където се предполага, че има доста повече вода. „Има много неща, които показват, че Марс поне е имала потенциал за живот по-рано [в историята си]. И ако това се е случило, има възможност за живот, скрит дълбоко под повърхността“, казва Майкъл Мейър (Michael Meyer), водещ учен на NASA от програмата за изследване на Марс.
