Видео игрите винаги са разделяли мнението на хората на две, като по тази теми има доста проучвания. Днес ще ви представим две тях, според които имаме както добри, така и лоши новини за всички запалени геймъри. Изследването показва, че играеното води до повишаване на зрителните и когнитивните умения, но също така и до проблеми с поведението.
В едно от двете изследвания, публикувани тази седмица, екипът от университета Браун са откирли, че видео игрите не само подобряват зрителните умения, но също така и способността за тяхното учене. „Може би е възможно честото визуалното обучение, което геймърите получават през годините, да допринесе за усъвършенстване механизмите за консолидация в мозъка, особено за развитието на зрителните умения.“, са написали учените в изследването, публикувано във вторник в PLoS One.
„Много хора все още виждат видео игрите като загуба на време, въпреки че учените започнаха да показват техните положителни аспекти. Ако можем да демонстрираме, че наистина могат да подобрят някои когнитивни умения, то вероятно ние, като общество, ще можем да приемем по-новите технологии и медии положително.“, пише Аарон Берард, дипломиран студент и един от водещите автори. Екипът твърди, че това проучване няма за цел да докаже дали игрането води до подобряване способността за учене.
Отделно изследване на Оксфорд показва малко по-различен отговор на въпроса дали видео игрите са вредни за децата. Изследователите стигат до извода, че малчуганите, играещи такива игри повече от три часа на ден са много хиперактивни, често се бият и не се интересуват от училище. Тук трябва да подчертаем факта, че екипът от Оксфорд е установил, че тези проблеми се дължат на прекараното време, а не на типа игри. Те също така са открили, че няма връзка между игрите с насилие и агресията в реалния живот или академичното представяне на детето. Според тяхното изследване игрането за по-малко от един час на ден може да има положителен ефект върху поведението на детето.
„Тези резултати подчертават, че игрането на видео игри може да се приеме просто като още един стил игра, с който децата се занимават в дигиталната епоха, като ползите се усещат от акта на игране, а не от самата среда.“, пише Алисън Мишкин в проучването в Psychology of Popular Media Culture.
