След завършването на магистърската си степен по английски, Саймън Бекет работи като майстор в поправянето на къщи и като барабанист, след което започва да преподава в Испания. Той е работил като фрийланс журналист от 1992 година, пишейки за The Times, The Indepentent, The Daily Telegraph, The Observer и други. През 2002 той посещава Фермата за трупове в Тенеси заради статия за Изследователски институт по антропология.
След това той пише книгата “Шепотът на мъртвите”, базирана на преживяванията му във Фермата. Тя е третата от поредицата, включваща протагониста Дейвид Хънтър, чийто преживявания са преведени на над 27 езика.
Преживяванията на Хънтър са разказани в общо четри книги: Убийства в Манхам, Огнената диря, Шепотът на мъртвите и Гробовни тайни.
Саймън Бекет е известен с това, че е известен навсякъде по света, но не и в родната му Великобритания. Той е признат за един от най-продаваните криминални автори на 2009 в Европа. Той споделя, че е бил напълно шокиран, когато разбира, че над 900 билета са били продадени за събитието в Германия, където той е трябвало да раздава автографи и да чете на своите фенове част от книгите си.
[cquote] Личната история [/cquote]
Разбрах за Саймън Бекет съвсем случайно при едно от пазаруванията ми в софийски супермаркет. На щанда за книги видях “Шепотът на мъртвите” и забелязах, че името на автора ми е напълно непознато. Останах заинтригуван от корицата на книгата, както и от първата страница на произведението, която успях да прочета набързо. Впечатлиха ме детайлите, с които Бекет се характеризира. Той може напълно перфектно и разбираемо да опише целия процес на разлагане на човешкия организъм, като в “Шепотът на мъртвите” Бекет набляга на кожата още от първите страници.
Не си купих книгата веднага, а предпочетох да прочета малко за автора в интернет и така разбрах, че той е известен по целия свят, но не и във Великобритания. Този факт засили любопитството ми и така на Панаира на книгата реших да си го купя от щанда на “СофтПрес”. Е, не останах разочарован.
Впечатляващо е как той може да разкаже няколко случки само за 2 страници и през този период да се случат толкова много неща, но без да се пропускат детайлите и есенцията на цялата история. Моментално ме грабнаха детайлите, с които Бекет оперира. Историята беше завладяваща и бях принуден да прочета книгата за два дни, защото не издържах да я гледам на рафта вкъщи.
Тук, разбира се, допуснах една грешка. Аз започнах историята за протагониста Дейвид Хънтър от третата книга. Въпреки, че в четирите книги се говори за различни убийства, на различни места, те са свързани. Предлагам на всички бъдещи читатели, които имат намерение да дадат на Бекет шанс, да започнат от “Убийства в Махнам” (която ми хареса много повече), и след това да продължат с другите книги от поредицата. Така читателите ще могат да преминат заедно с героя през всички катарзиси и тежки психоогически преживявания, които оставиха огромен белег върху мен.
Саймън Бекет е завладяващ автор, чиито книги са истински шедьовър в духа на британския трилър. И най-важното – никога няма да познаете убиеца, а нали това е най-важното при криминалните романи. 🙂
[cquote] Откъс от “Шепотът на мъртвите”: [/cquote]
