Снимка: NASA / JPL / MSSS / Gerald Eichstädt / Justin Cowart

Изглежда познанията ни за Юпитер и планетите тип газови гиганти като цяло ще се променят из основи. И всичко това благодарение на мисията Juno, която е в орбита около Юпитер от 4 юли 2016 година насам. Сондата на NASA извършва по една орбита средно на всеки 54 дни и наскоро предостави невероятни нови изображения, показващи планетата както никога до сега.

Учените обаче вече са готови с първите си проучвания, които бяха публикувани с две статии (тук и тук) в журнала Science.

През август 2016 година Juno се спусна само на 5000 километра над газовата повърхност на Юпитер, за да направи няколко орбити над северния и южния полюси, съответно. С това си действие сондата се превърна в първият апарат, който е видял полюсите на Юпитер по този начин и от толкова близо.

Както можете да предположите, снимките на полюсите разкриха невиждани до сега гледки, които разбиха представите ни за движението на атмосферата на Юпитер.

Снимка: Jack Connerney et al. / Science
Снимка: Jack Connerney et al. / Science

На първо място, тъй като атмосферата на Юпитер се движи под формата на ленти, видими дори от Земята, предполагахме, че около полюсите ще е нещо подобно. Оказахме се обаче в голяма грешка — вместо това на северния и южния полюси на планетата се заформят множество малки циклони. За сравнение, северният полюс на Сатурн представлява една огромна хексагонална буря.

Освен това Juno има за цел и да измери магнитното поле на Юпитер използвайки бордовия магнетометър. След направените необходими измервания бе установено, че интензитетът на магнитното поле на Юпитер достига приблизително 7,77 G, което се равнява на 776 600 nT (нанотесла). За сравнение, земното магнитно поле е около десет пъти по-слабо. Всъщност екипът на Juno е достига до заключението, че динамото на Юпитер генерира най-силното планетарно магнитно поле в цялата Слънчева система.

Следващият етап от мисията на Juno е най-накрая да разберем дали Юпитер има твърдо ядро. За целта са необходими още няколко орбити, благодарение на които сондата да картографира вътрешността на газовата атмосфера.