Дойде време и за втората публикация от поредицата „На прицел“. Продължаваме да коментираме наболелите проблеми в света на мобилните комуникации и да анализираме тенденциите при тях.
Всички използват смартфони, а тези, които нямат, плануват да имат. За да си актуален, модерен и улеснен в ежедневието си, трябва да притежаваш смарт устройство. И тогава достигаме до вечния въпрос: какво да изберем? Android или iOS? В тази публикация няма да коментираме Windows Phone, защото това все още, донякъде, е прохождаща операционна система и има още дълъг път да извърви, преди да достигне нивото на тези на Apple и Google.
Google приема Android по-скоро като мобилна версия на десктоп операционна система. Като резултат на това възприятие можете да получите всички функции, които очаквате и получавате в Windows. На началните си екрани можете да сложите уиджети и всякакви полезни неща, можете да персонализирате потребителския интерфейс, както душата ви пожелае, лентата с известия служи по-скоро като мениджър, който ви позволява да управлявате почти всички важни функции и ви дава бърз достъп до тях. Всички тези функции са страхотни и могат да ви спестят доста време. Разработчиците на Android приложения практически имат неограничена свобода при писане на апликации, точно както при Windows. Те могат да правят каквото пожелаят с приложенията си.
Apple, от своя страна, гледа на iOS като на напълно нова мобилна операционна система. Тя предлага тонове подобни на PC функции, а липсата на някои от тях допълнително внушават, че това е мобилна система, със собствени идеи и функции, а не десктоп операционна система, пренесена на мобилно устройство с различен потребителски интерфейс. iOS е създадена специално за, както ги нарича Apple – „пост-PC устройства“, която операционна система да се откъсне напълно от традиционния десктоп. Този подход не винаги е добро нещо, тъй като предлага отрязана от към функции операционна система, или поне за такава я обявяват. Хоум скрийнът е буквално един лънчър, не се предлага къстъмизация, липсва истински мултитаскинг, няма това, няма и онова. Но простотата на тези устройства може да бъде факторът, които привлича милионите потребители на iOS, тъй като те искат да използват устройство, което създава усещането за мобилност, а не PC-джобен компютър. Колкото и странно да е това изказване, то представлява чистата психология на модерния потребител-консуматор. Разработчиците могат да използват предварително създадени и одобрени от Apple API-та, които пък идват с още ограничения, водещи до ограничение на въображението на разработчика. Но тази ограничена свобода може да бъде полезна на потребителите понякога, защото не всички разработчици са „морално разработени“.
PC функциите и големите възможности за персонализация несъмнено са важни за потребителите на гугълската платформа. Те са потребни за тях чисто от практическа гледна точка. Точно те позволяват на Android потребителите да изпитат едно подобно на PC и обвързващо изживяване на мобилно устройство, а освен това предлага и огромна гъвкавост, както за тях, така и за разработчиците. От друга страна телефонният, мобилен опростен интерфейс и така наречената „ограничена възможност“ са важни за iOS потребителите психологично. Точно това позволява на потребителите на тази операционна система да имат едно телефонно/компютърно изживяване, което се усеща и работи като такова, специално създадено и оптимизирано за мобилни устройства, на които се предлага.
Психологиите и идеалите, които двете операционни системи проповядват са тотално различни. Това твърдение ни позволява да разделим потребителите на два тотално различни по устройство мозъци. Едните искат тотална, неограничена, необвързана свобода, безплатни приложения, внасяне на личен допир към интерфейса, достъпност. Те имат засилено чувство за собственост и искат играчка, която да го задоволи и подсили. Те искат да контролират всичко в своето устройство. Другите пък се радват на една изпипана, ограчена донякъде операционна система, предлагаща им сигурност, познати функции, простота и наложена политика. Те искат познатото, адекватното и това, което просто работи. Потребителите на Apple искат да включат устройството и то просто да работи. Те не искат да натоварват мозъка си с хиляди функции, опции и варианти. Те не искат приложението да ги пита в колко часа да изпрати известие, дали да го направи с определен тон, дали да се появи на локскрийна или само на дисплея, дали да стои постоянно в лентата за нотификации. Всички тези варианти ги карат да се чувстват психически натоварени. Те не искат да контролират ситуацията, те искат да бъдат контролирани, но по начин, който да им е удобен и лесен.
