Най-хубавите години от гейминга за мен бяха началните. Помните ли Atari, Nintendo и SEGA? Конзолата не беше скъпа, а дискетите бяха с адски много игри и се продаваха в почти всеки магазин за електроуреди. Игрите имаха разновидности и обикновено каквото излезеше за едната платформа рано или късно беше на разположение и на другите. Така никой не се чувстваше ощетен.
После дойде модата на компютрите. Какво ни предлагаха те? Да играем повече от двама дадена игра, защото имаше връзка между устройствата, графиката беше по-добра и повечето от игрите вече имаха фабула, която допълнително те подтикваше да играеш, за да разбереш какво ще стане по-нататък с виртуалното ти его.
Но конзолите не умряха. Напротив, в момента са по-силни от когато и да било. Но са и адски променени. Няма я свободата, с която разполагахме преди. Сега нито самите те, нито игрите за тях са евтини, да не говорим че има заглавия, които излизат само за определено устройство. И ако те са продължения и ти искаш да разбереш как ще продължи историята за невероятния супервойник от бъдещето Пуцан Скорострелков, ти трябва или да си намериш другарче, чрез чиято платформа да успееш да проследиш интересуващите те събития, или да съберешнеобходимите 500-600 лева, за да се снабдиш с нужния хардуер. А за страна като България тези пари често са твърде много, дори за средностатистически гражданин.
Ще замре ли компютърния гейминг? И как точно конзолите ще превземат окончателно света на видеоигрите? Имам три основни довода, заради които съм склонен да смятам, че персоналният компютър в скоро време няма да е работеща игрална платформа.
Защо всъщност много от нас предпочитат да играят на компютър? Защото освен конзола, той е и универсален уред, на който можем да извършваме куп други операции, освен да играем. На него можем да работим, да слушаме музика, да гледаме филми, да влизаме в интернет и т.н. Не, че днешните конзоли не притежават някои от тези функции, но не можете да си напишете реферата с помощта на геймпад на Xbox 360, нали? С компютъра спестяваме основно пари, защото той е мултифункционален. Но сега трябва да притежаваш отвратително мощен компютър, за да си сигурен, че който и да е продукт ще ти върви гладко и безпроблемно. Всички конзолни игри са оптимизирани така, че конзолата да отговаря перфектно на техните изисквания, защото тя има само един модел със специфични хардуерни характеристики. От друга страна, доста от персоналните компютри не могат да покрият дори и минималните изисквания на най-новите продукти. Игрите за PC не са оптимизирани, от което се появява и нежеланието на потребителите да си ги купуват, само за да разберат, че трябва да си направят ъпгрейд за няколкостотин лева. А пък ако подобриш своя компютър, историята със сигурност ще се повтори и следващата година, докато едно поколение конзола има давност около 4-5 години.
Да речем обаче, че притежаваш пари да си правиш ъпгрейди всяка година. Това отново не означава, че можеш да играеш каквото си поискаш. Ако с обновяването на своя хардуер целта ти е да превърнеш компютъра си в универсалната конзола, която може да се пребори с всички изисквания, производителите отново намират своя начин да те спънат, и той е да спрат да издават игри за PC. В този бизнес водещите сили са три: PlayStation (Sony), Xbox (Microsoft) и Wii (Nintendo). Всяка от тях продава няколко десетки милиона конзоли и няколкостотин милиона игри годишно. Има определени заглавия, които не излизат за PC. Това означава, че ако искаш да ги изиграеш, трябва да си купиш както и играта, така и необходимата платформа, което добавя допълнителни приходи в бюджета на трите гиганта. Това естествено ги предразполага да вдигнат цените на специалните продукти, които могат да тръгнат единствено на техните платформи.
А цените и достъпа са основното нещо, поради което хората прибягват до пиратството. В днешно време почти не съществува игра за компютър, която да не е хакната и да не може да се свали чрез торент. За да можеш да пиратстваш на конзола обаче ти трябва не само модифицирана версия на играта, но и хакната конзола, което само по себе си не е лесна задача. Понеже в естеството си конзолите са самостоятелни и ограничени платформи, те притежават мощни защити – както софтуерни, така и в хардуера. Ако пък успееш да модифицираш своята конзола до такава степен, че да можеш да играеш на нея, има голяма вероятност много от характеристиките на играта да не работят, да има бъгове и гличове – все неща, които развалят удоволствието от нея. Пиратството може и да ограбва (макар че не му е тук мястото да спорим по точно тази тема), но не е и достатъчно основателен довод да се правят игрите да се ограничават само до конзолите.
Излиза, че геймърската свобода вече е скъпоплатена. Трябва едновременно да можеш да си купуваш всичко и да не те е срам, че стаята ти прилича на леговището на no-lifer (термин, с който се назовават хората, които рядко прибягват до нуждите на естествения свят). Не трябва да оставяме конзолния монопол да завладее пазара, защото цената на удоволствието никога не трябва да зависи от парите.
