Когато специалистите по психично здраве търсят признаци на депресия, те оценяват добре познати признаци, като например променен режим на сън, загуба на апетит, незаинтересованост към ежедневните дейности, тъга, липса на енергия, злоупотреба с наркотици и алкохол, затруднена концентрация, раздразнителност, социално отдръпване, мисли за самоубийство и други показатели, които се свързват с клиничната депресия.
Много по-малко известен феномен, свързан с депресията, обаче е увреждането на обонянието.
Тези увреждания включват повишени прагове за откриване на миризми и трудности при идентифицирането и разграничаването на различни миризми. Нарушеното обоняние се нарича дизосмия, а пълната загуба на обонянието – аносмия.
Какво причинява?
Както при много симптоми на психични заболявания, определянето на причините и последствията не е еднозначно, когато става въпрос за силната връзка между дизосмията и депресията.
Съществуват все повече доказателства, че миризмите могат да влияят пряко върху настроението, както когато миризмата на любимите ви детски бисквити предизвиква приятни спомени. Здравото обоняние и свързаното с него усещане за вкус са важни, за да се наслаждаваме на живота.
Затова една от школите смята, че влошеното усещане за мирис и вкус може да доведе директно до депресия. Някои изследователи дори изказват предположение, че една от причините за увеличаване на случаите на депресия с възрастта е, че обонянието също се влошава с възрастта.
Според други изследователи обаче връзката между обонянието и депресията може да е по-скоро корелативна, отколкото причинно-следствена. Обонянието и настроението имат общи невронни основи в структури като енториналния кортекс, хипокампуса, амигдалата и орбитално-префронталния кортекс. Следователно анатомичните промени в тези структури, като например атрофията, свързана със стреса и излишъка на кортикостероиди, биха могли да повлияят едновременно на настроението и обонянието, без да има пряка причинно-следствена връзка между тях.
Респираторните инфекции и алергиите, които са водеща причина за влошаване на обонянието, също водят до възпаление, което е силно свързано с нарушенията на настроението. Неотдавнашно проучване на пациенти с COVID-19, които са страдали от нарушено обоняние, показа и по-висока честота на депресия при тези пациенти.
По този начин както депресията, така и обонятелната дисфункция могат да произтичат от трети фактор, като например стрес, възпаление или анатомични промени в общи невронни структури, и да не са в причинно-следствена връзка помежду си, по един или друг начин.
И все пак някои изследователи предполагат, че депресията може да предизвика дефицит на обонянието поради намаляване на когнитивните и информационните способности при пациентите с депресия, а не поради пряко намаляване на функционирането на обонятелните структури. Проучванията на функционални изображения на пациенти с депресия с и без обонятелни симптоми разкриват много слаба връзка между депресията и обема на обонятелната луковица, което кара авторите на изследването да заключат: „Следователно ние сме за механизъм отгоре надолу, произхождащ от по-високи кортикални области, който обяснява част от връзката между депресията и обонянието.“
Последици за диагностиката и лечението
Остава неясно дали нарушеното обоняние спомага за отключването на депресията, дали депресията сама по себе си предизвиква дефицит на обонянието, дали фактори като възпалението и стресът допринасят едновременно за дисомията и депресията, дали обонянието и разстройствата на настроението са взаимно обусловени – или за връзката между депресията и обонянието са отговорни някакви сложни взаимодействия между всички горепосочени фактори.
Но дори и без да се знае причинно-следствената връзка между обонянието и депресията, връзката между обонянието и настроението може да бъде важна както за диагностицирането, така и за лечението на депресията.
Добавянето на функцията на обонянието към признаците и симптомите, използвани за диагностициране на депресията, може да улесни по-ранното диагностициране при някои пациенти или да помогне за определяне на тежестта на разстройството. Например едно надлъжно проучване на възрастни с депресия, при което някои членове на кохортата не са имали депресия в началото на проучването, но са я развили по време на проучването, предоставя доказателства, че при възрастни над 60 години намаляването на обонятелната функция може да бъде ранен предупредителен знак за депресия. Също така е установено, че при по-възрастните възрастни тежестта на депресивните симптоми се увеличава с тежестта на дисомията.
Що се отнася до лечението на депресията, терапии като обучение за обоняние и подобряване на обонянието, при които субектите се излагат многократно на голямо разнообразие от миризми и концентрации на тези миризми, са обещаващи за облекчаване на някои симптоми на депресия. Сами по себе си тези резултати не доказват, че дисомията предизвиква депресия, но новите открития загатват за нов начин на лечение на депресията, особено когато други методи на лечение не са се оказали толкова ефективни, колкото се желае.
