С експоненциалния растеж на мощността при компютрите и намаляването на големината на транзисторите, можем само да спекулираме до къде ще стигне технологичната индустрия. Това се отнася, разбира се, и за въздушния транспорт. Защо обаче изобщо повдигаме тази тема и защо говорим точно за самолети? Защото и те, както колите, се захранват с изкопаеми горива, което от гледна точка на природата става все по-опасно с годините.
ВИЖ ОЩЕ: Един месец с Nokia Lumia 930 – ето как се сбогувах с Android
Може да звучи клиширано, но количествата въглероден диоксид, които се изхвърлят в атмосферата годишно са толкова много, че природата не може да се пребори с това. Голям принос за това има и въздушния транспорт. По последни данни до 2050 година се очаква въздушният трафик да се увеличи седмократно, а емисиите на парникови газове – четирикратно. Това звучи плашещо, но има светлина в края на тунела. Бързото увеличаване на цената на керосина в последните години, в комбинация с поевтиняването на литиево-йонните батерии и слънчеви панели, будят надежда в индустрията. В момента в САЩ слънчевите панели са един от най-достъпните начини за електрифициране.
Според последни проучвания на хора в тази сфера, двигателят с вътрешно горене е на път да бъде забравен. Очаква се до средата на века да се спре използването му за задвижване на превозни средства. И това е добре, наистина. Има едно но… Специално за въздушния транспорт – животът на един самолет е от 20 до около 30 години, така че дори и днес да спрем да произвеждаме самолети на керосин, то използването им ще приключи най-рано около 2045 година, може би. Добре, но индустрията трябва сериозно да преосмисли приоритетите си и това трябва да стане бързо (в близките десет години). Какво обаче да правим през това време? Как да избегнем силното замърсяване на въздуха?
Бихме могли да се обърнем към био горивата. Те предоставят възможност за намаляване на въглеродните емисии с 30 до 85%, в зависимост какви култури се засаждат и земята, която се ползва за посевите им. Смесица между керосиново и био-гориво бе сертифицирана през 2009 година, но никой не бърза да я имплементира, затова и може би нищо не сте чули около тази разработка.
Любимецът на Smart News Елън Мъск също гледа с едно око към електрическите самолети. Както ще чуете в клипа, той вече е започнал да се занимава с нещо подобно и изявява желание да се включи в бизнеса с електрически самолети. Това, което е важно за бъдещия електрически въздушен транспорт обаче е интегрирането на така наречената задвижваща система с шарнири/кардани (gimballed propulsion system). Тя е базирана на карданите, които държат компасите и жироскопите в самолетите и космическите ракети (виж картинката в дясно). Това позволява осигуряването на задвижваща тяга, в която и да е посока и изключва нуждата за ползване на елеватори, опашни плоскости за контрол и рулове.
Другото важно нещо – батериите. За да може един самолет да лети достатъчно дълго, му трябва батерия с голям капацитет. Това няма да е чак толкова голям проблем. Енергийната плътност на литиово-йонните батерии през 1994 година е била 113Wh/kg (ват-часа на килограм), а през 2004 – 202Wh/kg. В момента тя е около 300Wh/kg, като в близкото десетилетие се очаква да скочи на около 400 ват-часа на килограм. Това е един голям бонус за индустрията, който трябва да бъде използван. Мъск го приложи чудесно при колите. Сега е време другите да тръгнат по неговите стъпки.
Все повече обаче, компаниите гледат напред в бъдещето. Да, става бавно, но е по-добре от нищо. Някои частни компании вече имат идеи за електрически самолети, които може да разгледате по-долу.
Вижда се, че от NASA използват природата като вдъхновение. Птиците са съвършени откъм „дизайн“ за летене, а нашите самолети в момента не са дори и наполовина толкова ефикасни.
И, за да не звуча прекалено клиширано с това проповядване за замърсяването на планетата – ако искате не мислете само за въглеродните емисии и озоновия слой. Ще завърша статията със следното: според геоложки и геофизични проучвания най-късно до около 2100 година изкопаемите горива на нашата планета ще свършат. И тогава какво? Никой не се включва в разискването на тези теми, поради пълен непукизъм или вярата, че това са глупости и проблем не съществува. Това обаче далеч не е така. И с риск пак да звуча клише – ще се сетим какво трябва да направим, но да не стане така, че вече да е прекалено късно?
*Правата върху изображенията са притежание на техните автори.
