Снимка: Gizmodo

Работите на Луната? Забравете за скоростта на комутируемата връзка. Екип от изследователи от MIT и NASA демонстрира технология за обмяна на данни, базирана на лазери. Тя ще може да предостави на работещите в Космоса интернет връзка, каквато имаме тук, на Земята. Това означава високоскоростен обмен на данни и висококачествен видео стрийминг.

През есента технологията, която екипът използва за връзка Луна-Земя, счупи предишните рекорди за интернет скорост. А сега имат идея как да приложат същата тази технология за връзка и с по-далечни обекти, примерно при мисия до Марс.

Това, което използват, се нарича Lunar Laser Communication Demonstration (или LLCD). Технологията предава на 384 633 километра от тук до Луната със скорост от 622 мегабита в секунда. Данните пък се получават с 19,44 мегабита в секунда. Това е 4 800 пъти повече от всяко радио предаване, използвано до сега.

Марк Стивънс от лабораторията Линкълн в MIT казва: “Да комуникираме с висока скорост от Земята до Луната с лазери е трудно заради четиристотинте хиляди километра, което разпръсква лазерния поток. Особено трудно е да преминем през атмосферата, защото турболенцията разпръсква светлина и това предизвиква спад в сигнала откъм приемника.”

За да се избегне затихващ сигнал при такива огромни разстояния, екипът използва няколко технологии, които да помогнат да се преодолеят атмосферните влияния – през облаците по светло и в тъмнина.

Земният терминал (на снимката долу) при Уайт Сандс, Ню Мексико, използва четири телескопа, за да предава сигнал към луната. Всеки телескоп е с диаметър от 15 сантиметра, което помага лазерът да изпрати информацията като импулс от инфрачервена светлина. Заедно, четирите трансмитера имат мощност от 40 вата.

Снимка: Robert LaFon, NASA/GSFC

Всеки телескоп предава светлина през различна част от атмосферата, което означава различно ниво на разпръскване на светлината. Това увеличава шанса повече лъчи да достигнат до приемника, който е монтиран на сателит, обикалящ луната.

Приемникът (на чертежа по-долу) събира светлината, използвайки тесен телескоп, който я фокусира в оптично влакно (същото като тези, които използваме тук за оптичните мрежи) и сигналът се усилва 30 000 пъти. След това самата светлина се конвертира в електрически импулси, които от своя страна се превръщат в пакети данни, носещи информацията.

Снимка: NASA

От всичките 40 вата, който предавателят изпраща, по-малко от една милиардна част се получава от сателита. По думите на Стивънс, дори това все пак е 10 пъти повече от нужното, за да се постигне връзка без грешки и прекъсване.

Откритието ще бъде представено на Конференцията по Лазери и Електро-Оптика (CLEO) следващия месец.