Настъпва ли масова употреба на мозъчно-компютърните интерфейси
Няколко бързо развиващи се технологични компании навлизат в масовото разработване на мозъчно-компютърни интерфейси, които до скоро се използваха единствено за клинични изследвания. Дори бихте могли да откриете в онлайн магазините рудиментарни разработки на подобни технологии.
За какво служат?
Ако потребителите отключат информация в главата си и предоставят на компаниите и правителствата достъп, това излага на риск неприкосновеността на личния живот. Това са далеч по-големи от днешните притеснения относно данните в социалните медии, казват експертите и повишават спектъра на дискриминация въз основа на това, което се случва вътре глава на човек.
Как се получава?
Машините, които четат мозъчната дейност извън главата или в някои случаи дори вътре в черепно-мозъчната среда, все още са сравнително ограничени в данните, които могат да извлекат от носителите. Под въпрос е и колко точно могат да ги интерпретират. На всички е известна бързината, с която се развиват технологиите. Вече можем да разпознаем основни емоционални състояния, неизречени думи и въображаеми движения. Всичко това само, чрез анализ на невронни данни.
Изследователите са открили сходства в начина, по който мозъците на различни хора обработват информацията. По този начин те могат да правят груби предположения за това, какво мисли или прави даден човек, само въз основа на мозъчната дейност.
Глобално приложение
Клиничните интерфейси на мозъка и компютърните програми, могат да помогнат на хората да си възвърнат контрола върху крайниците или да движат протези. Като инструменти за релакс или забавни приспособления се предлагат слушалките към въпросния интерфейс. Пазарните изследователи използват устройствата за фина настройка за рекламиране на иновативните продукти.
Facebook и стартиращи компании като Neuralink на Elon Musk наливат пари в новата вълна от невротехнологии със смели обещания. Някои от тях са да пишем само с мисълта си или да се слеем с AI. Всички тези устройства генерират огромно количество невронни данни. Това потенциално е една от най-чувствителните форми за излагане на личната информация.
Как се приема новината по света?
По-рано този месец Кралското дружество на Великобритания публикува забележителен доклад за риска от невротехнологиите, предсказвайки „невронна революция“ през следващите десетилетия. Чилийските депутати ще предложат изменение в конституцията на страната, включващо защита на невронните данни като основно човешко право.
Основното притеснение е, че данните от мозъка могат да бъдат комерсиализирани по начин, по който рекламодателите вече използват. Допълнителната лична информация за предпочитанията, навиците и местоположението на хората би могла да се използва срещу тях. Това е своеобразно засилване заплахата на поверителността. Чрез тези данни могат да се създават по-точни и изчерпателни психологически профили.
Невронните данни, повече от всяка друга лична информация, могат да разкрият информация за личността, която дори собственикът на този мозък може не знае. Това е безмилостно навлизане на невромаркетинга. Клон на пазарните изследвания, който използва сканиране на мозъка, за да се опита да разбере по-добре потребителите, отколкото те сами се разбират.
Етика и поверителност
Информацията скрита в мозъка може да бъде използвана за дискриминация на хората със склонности към пристрастяване, депресия или неврологични заболявания. Бъдещето, към което гледаме е свят, в който нашите лични данни биха могли да се използват срещу нас самите.
