Футуристично возило разучава морското дъно
С изключително широки коловози и куп други умни функции, Benthic Rover II може да броди по морското дъно в продължение на години. Той е с размерите на компактен автомобил. Двете наподобяващи бляскави очи устройства за плаване в предната му част го оприличават на WALL-E. Мисията на робота е да обикаля хлъзгавия терен в търсене на улики за това, как дълбокият океан обработва въглерода.
Как започна всичко?
Стартът е на 180 мили от брега на Южна Калифорния. Учени от Изследователския институт в залива Монтерей спускат BR-II във водата. Напълно необвързан, роботът пада свободно в продължение на два часа и половина, приземявайки се в бездната. Теренът там е прашен и кашав, което е част от причината това да е верижно превозно средство. Допълнителната повърхност разпределя теглото на робота, така че той да не потъва в пясъка.
На тези дълбочини водата е студена, солена, следователно корозивна и под високо налягане. Подобно на марсоходите, този робот трябва да е автономен. В някои отношения е дори по-трудно да следите роувър на дълбочина приблизително 4 километра, отколкото роувър на друга планета.
Радиовълните се движат добре в космоса. Отнема им до 20 минути във всяка посока, за да направят пътуването си между Земята и Марс. Не е трудно дистанционното управление на роувър в реално време с такова закъснение. Но радиовълните мразят водата. По тази причина BR-II използва акустични сигнали, за да говори с друг робот-планер, който учените от MBARI пускат от брега четири пъти годишно.
Планерът, по същество е много скъпа дъска за сърф. Пътува до приблизителното местоположение на роувъра, събира актуализирани данни за състоянието му и събраните проби и изстрелва тази информация към сателит, от където изследователите имат достъп до тях.
Сам в безкрайната шир
Учените не управляват роувъра, той е сам. Но неговите директиви са прости. Паркиран на морското дъно, той спуска два кислородни сензора в калта. Така се събира информация за биологичната активност в утайката, тъй като микробите консумират кислород и изхвърлят въглероден диоксид. Роувърът има и система от флуоресцентни камери, която хвърля синя светлина. Тя кара хлорофилът в органичната материя да свети. Така роботът придобива представа, колко детрит от повърхностните води, известен като морски сняг, си проправя път към дъното.
Превозното средство стои на едно място в продължение на 48 часа, след което се придвижва напред с 10 метра. Няма сензори, с които да предотврати евентуален сблъсък или пропадане. За щастие наоколо няма скали, така че учените се възползват от простотата на околната среда, за да подсигурят робота.
Евентуални проблеми
Големите протектори правят бъркотия на морското дъно. Въпреки че се движи много бавно, това е достатъчно, за да се образува огромна прашна буря. За целта роувърът има сензори, с които определя посоката на течението и винаги се насочва срещу него. Устройството прекарва цяла година самостоятелно на тази фантастична дълбочина, правейки нужните измервания.
Смяна на батерията
Колкото и добре да работи колата, в даден момент е нужна смяна на батерията. Тук нещата стават интересни. В задната част на робота има две титаниеви сфери. Всяка от тях е с размерите на топка за йога. Те са пълни с батерии, които осигуряват една година непрекъсната работа. Когато дойде време за подмяна, учените извличат BR-11, като му изпращат сигнал, който освобождава 250-килограмово тегло. Последното е прикрепено към корема на робота. След като тежестта падне, тези плавателни устройства, които приличат на очи, започват да вършат своята работа.
Те всъщност са синтактична пяна. Вместо пореста пластмаса, пълна с въздух, те са направени от твърд материал и са пълни с малки стъклени сфери. Всяка от тях съдържа въздух. Благодарение на синтактичната пяна остават плаващи и изтласкват робота на повърхността.
Учените изтеглят роувъра, събират данните на BRI-II, сменят батериите и го проверяват за проблеми. Ако всичко е наред го пускат, за да прекарат още една година, обикаляйки из бездните.
Безценни данни
Този дълъг период на наблюдение дава на учените от MBARI безпрецедентна представа за случващото се в дълбините. Това ще бъде от решаващо значение за разбирането на въглеродния цикъл на нашата планета.
На повърхността на океана галактика от водорасли, известни като фитопланктон, отделя въглерод, както растенията правят на сушата. Тогава водораслите се изяждат от малки животни, известни като зоопланктон. Когато тези същества изплуват, богатите на въглерод пелети се спускат през воден стълб като морски сняг. Част от отпадъците се изяждат по пътя или от същества, обитаващи дъното. Останалата част се изолира в утайката, блокирайки въглерода далеч от земната атмосфера.
Количеството въглерод, което се улавя, може да варира в зависимост от различните океани и сезони. Изследователите не са наясно с биологичните и химичните процеси, протичащи там. Роувърът им помага да разберат, колко от този въглерод всъщност може да си пробие път през седиментите в дълбокото море.
