Рано или късно човечеството ще стане свидетел на изобретяването на машини, които са поне толкова интелигентни, колкото и хората

В института за мозъчна наука в Сиатъл се предприемат мащабни усилия, за да се установи как са свързани 86-те милиарда неврона в човешкия мозък. Целта е да се създаде карта на всички тях. Учените от Института са успели да реконструират един кубичен милиметър от миши мозък. Колкото и просто да звучи, това е най – сложното правено някога. Подобно изучаване ще ни помогне да разберем как точно функционират здравите мозъчни клетки и какво не е наред при болните такива.

Пионери в невробиологичното изследване на съзнанието разработват интегрирана информационна теория, основана на математиката и на системите. Ако има начин по който да бъде хвърлена светлина върху токова интригуващи въпроси, то това е един от резултатните.

Каква е същността на интегрираната теория на информацията?

Теорията е доказала, че всяка физическа система, в която има причинно-следствена връзка е осъзната. Изстрелването на неврони в мозъка, което кара други неврони да се задействат е един от примерите. Но ако съпоставим аналогията с мрежа от транзистори на компютърен чип, моментното му поведение се влияе от непосредственото отминало състояние. Именно то повлиява на бъдещото действие. Колкото повече текущото състояние на дадена система посочва причината за действието, толкова по-каузална сила има тя. Интегрираната информация е число, което може да бъде изчислено. Колкото по-голямо е то, толкова по-обемна е информацията и толкова по-осъзната е системата.

Има ли практически доказателства?

Теорията поражда изграждането на измерител на съзнанието, който се тества в различни клиники в САЩ и Европа. Идеята е да се открие дали сериозно мозъчно увреждане на пациенти, позволява те да са в съзнание или наистина „не могат да работят“. Пациентите във вегетативно състояние лежат в леглото, не са в състояние доброволно да се движат или говорят, понякога дори не могат да помръднат очите си, но измерването на мозъчната дейност ни казва, че около една пета от тях остават в съзнание.

Последици от теорията

Съзнанието не е уникално за хората, но всяка система с ненулева интегрирана информация ще се чувства по подобен начин. Съзнанието е много по-широко разпространено, отколкото обикновено се предполага в западната култура.

Изкуственият интелект е дал на машините свръхчовешки способности като Watson на IBM или AlphaGo на DeepMind. Какво предвижда теорията за това и дали подобни машини могат да станат съзнателни?!

Без съмнение рано или късно ще се сдобием с такива. Ако не са по-интелигентни от човешкия род, то ще бъдат поне толкова, колкото него. Добре е обаче да се разграничи интелигентността от съзнаването. Въпреки че те често вървят ръка за ръка при биологичните същества, това са две концептуално много различни неща. Интелигентността е свързана с поведението. Например: какво правиш в нова среда, за да оцелееш? Съзнанието по скоро се отнася до битието.

Теоретичните разработки доказват, че ако искаме да решим дали дадена машина е в съзнание или не, не трябва да гледаме на поведението й, а на действителния субстрат, който има причинно-следствена сила.

За съвременните AI системи това означава, че трябва да гледаме нивото на компютърния чип. Стандартните чипове използват архитектурата на Von Neumann, в която един транзистор обикновено получава вход от няколко други. Това коренно се различава от причинно-следствения механизъм в мозъка, който е значително по-сложен. Всеки AI, който работи на този принцип, все още няма да показва съзнание като на човешки мозък.

Без значение дали машината Von Neumann работи със симулация на времето, играе покер или имитира човешкия мозък, интегрираната информация е моментна. Това се дължи на причинно-следствената сила, свързана с физиката на системата.

Кои видове машини могат да станат съзнателни?

Ако бъде създадена машина с много различен тип проектиране, тя може да стане съзнателна. Всичко, от което се нуждае, е висока степен на информираност. Невроморфните компютри или квантовите компютри по принцип могат да проявяват много по-висока степен на интегрирана информация. Може би това е отправната точка към създаването на съзнателни машини.

Може ли компютърът се държи като човек?

Разликата идва от това, че неодушевените машини не могат да страдат като живите организми. Но ако в даден момент машините станат съзнателни, тогава ще има етични, правни и политически последици от нашите действия. Така че има голямо значение дали машината е в съзнание или не.