Мъжът ми беше по-голям късметлия и на него взехме новия Galaxy S3 веднага щом излезе по магазините. Спомням си какво издирване падна. Лош навик на родните оператори е да доставят единични бройки от новите модели и когато човек реши да си купи, трябва да има железни нерви и много свободно време, за да намери това, което търси. Звънях къде ли не, но навсякъде ми казваха, че нямат налична Galaxy S3. Когато съвсем се отчаях, телефонът ми звънна и управителката на един от магазините, в които вече бях питала ми каза, че може да ми намери апарат, при това бял, каквото беше желанието на мъжа ми и ме попита дали го искам.
Разбира се казах “да” и веднага се отправихме натам. Аз като по-нетърпелива исках да мога да се телепортирам и прескачайки вечните задръствания в любимата ни столица, да стигна на момента. Когато най-после пристигнахме, момичето ни очакваше усмихнато, въпреки, че работното й време вече беше свършило, а Galaxy S3 сякаш грейна в кутията си, когато отворих капака й. Единствената налична в този момент бройка в София лежеше спокойно и ни очакваше. Не харесвам бели телефони, не мога да обясня усещането, но просто не ги харесвам, но пък цветът нямаше особено значение за мен, защото апаратът беше за мъжа ми. Подписахме купчината документи и се отправихме към къщи с новото Galaxy S3 в ръце.
Не мога да не си призная нотката на завист, която се промъкна в гласа ми, когато му честитих придобивката. Късмет или не, но той ме беше изпреварил, а аз трябваше да чакам още четири месеца, които за момента ми се струваха дълги като години. Все пак се постарах да не развалям момента и просто взех телефона в ръка, за да го разгледам и да направя първоначалните настройки.
На самия локскрийн при допир се образуваха вълнички, а звукът наподобяваше докосване на вода, което наистина ме очарова. Пластмасата, която с годините се утвърди като най-често употребявания материал в апаратите на Samsung, сякаш не му придаваше усещане за евтин и обикновен модел, напротив допирът до гланцираната й повърхност беше някак си приятен, а със заоблените си ръбове Galaxy S3 пасваше идеално в ръката, независимо от малко по-големия си размер и теглото си от 133 грама.
Самият интерфейс беше претърпял някои промени, а сензорите, с които компанията се беше постарала да оборудва новия си флагман, бяха впрегнати в услуга на потребителите. Още при отключване на Galaxy S3, имаше възможност това да се случи чрез гласова команда. Тук в помощ на потребителя се включваше S Voice, новата гласова функция, която можеше да се използва отключване, набиране на даден контакт, търсене в Google и някои други полезни неща. Следващата изненада беше Smart Stay – опцията, която позволяваше на телефона да “разпознае” кога потребителят го гледа и да не изключва дисплея, ако обаче той отместеше поглед нарочно или неволно, то Galaxy S3 „усещаше“ промяната и след няколко секунди намаляваше яркостта и дисплея изгасваше.
Друго нововъведение от страна на корейската компания беше Pop up Play. Функция позволяваща да се гледа видео, докато се работи с телефона. Примерно ровейки си в интернет, може да гледате някой интересен клип в You Tube, което наистина беше полезно, особено за маниаците на тема видео. Това което най-много ми хареса на мен самата, беше опцията Direct Call, позволяваща избиране на номер, само с поставяне на слушалката до ухото, нещо, което използвам и до днес. Както и да е, нови функции имаше много, но все пак телефонът не беше мой и аз го върнах на мъжа ми, твърдо решена да си го взема, когато му дойде времето.
