Така започна съжителството ми с мечтания Galaxy S2. Този модел наистина преобърна представата ми за смартфон. Въпреки проблема с дисплея, който сякаш моментално забравих, апарата беше уникален. Компанията сякаш се бе вслушала в желанията на своите потребители и беше създала един истински звяр. Ще се опитам да подредя спомените и чувствата, които ме връхлитат сега, започвайки от дизайна.
Елегантният пластмасов корпус с лека издутина в долната задна част пасваше чудесно в ръката. Макар и малко голям за тогавашните разбирания, апаратът всъщност не тежеше, усещаше се балансирано и 116-те грама някак си не пречеха на удобната му употреба. Задният капак беше изключително тънък и гъвкав, а самата му повърхност имаше различна, грапава текстура, което спомагаше за удобен захват.
Разбира се, когато включиш който и да е телефон, погледът веднага се фокусира на дисплея, а Galaxy S2 притежаваше уникален 4.3-инчов Super AMOLED Plus дисплей, който въпреки, че беше запазил резолюцията на своя предшественик, вече използваше матрица с 3 субпиксела на пиксел, вместо познатата ни PenTile технология. Ако поставите двата модела един до друг, лесно ще забележите разликата, а при употреба на пряка слънчева светлина просто няма проблеми. Многото критики по отношение на пренаситеността на цветовете при AMOLED дисплеите, компанията бе компенсирала с нова настройка, позволяваща избор между 3 различни режима – динамичен, стандартен и филмов, а енергийната ефективност на този вид матрица беше безспорна. Спокойно мога да заявя, че по това време нямаше конкурентен модел на пазара, който да предложи подобен дисплей.
Мощният за времето си двуядрен Exynos 4210 процесор гарантираше леката и плавна работа на апарата. Няма как да не отбележа и оперативната памет, която беше 1GB, перфектно комбинирана с графичен процесор Mali-400 и въвеждането на EXT4 файлова система, която дойде да замени лагващата RFS, осигурявайки едно наистина перфектно потребителско изживяване.
Компанията се бе погрижила и за собствения си потребителски интерфейс TouchWiz, промените в който се забелязваха още от началния екран. Възможността за редактиране броя на използваните екрани, създаване на папки, оразмеряване на уиджети, предварително инсталиран диспечър за задачите и още и още… Няма как да не спомена и новите живи тапети, които дойдоха с Galaxy S2. Разработени съвместно с AccuWeather и показващи реалното време, според текущото ви местоположение.
Всичко това сякаш е оставило един траен отпечатък в съзнанието ми, въпреки, че от времето когато ползвах Galaxy S2 са изминали вече 3 години. Не съм забравила и камерата, която изцяло замени любителския ми фотоапарат тип сапунерка. 8-мегапикселова, с автофокус и LED светкавица, която липсваше в предния модел, тя перфектно покриваше нуждите ми на любител фотограф. Не липсваха и важни функции и настройки, като фокусиране, чрез докосване на екрана, разпознаване на лица, примигване, усмивка, цифрова стабилизация на изображението и ръчни настройки на ISO. Снимките бяха с ниско ниво на шум, детайлни и контрастни, а аз съхраних много щастливи моменти, заснемайки ги с моя Galaxy S2.
