galaxy s

Така станах собственичка на Galaxy S. Апаратът идваше с Android 2.1 и след i7500 ми се струваше направо като машина от бъдещето. Това беше ефекта “уау”, за който ви говоря – да се влюбиш в машинката от пръв поглед. Не можех да му се нарадвам. Невижданата до сега Super AMOLED технология на дисплея правеше цветовете живи и ярки, без аналог сред останалите мобилни устройства на пазара. Пъргавият графичен процесор и възможността за запис на HD видео, правеха машинката уникална. Мощният за тогавашните ни разбирания процесор Hummingbird оставяше у мен чувството, че лети. Камерата беше цели 5 мегапиксела, а липсата на светкавица някак си не ми пречеше да се радвам на хубавите снимки. И всичко това събрано в елегантен и приятен на допир корпус. Да си призная честно, не обърнах никакво внимание на факта, че е пластмасов. Имала съм и аналогът на Galaxy S – Wave S8500, но той, въпреки по-стегнатия си метален корпус не успя да ме грабне така.

В Galaxy S като че ли всичко беше перфектно. Живите тапети, които дойдоха заедно с Android 2.1 ме очароваха и от тогава насам ги използвам непрекъснато, пренебрегвайки влиянието им върху живота на батерията. Срещнах се за пръв път и със  SWYPE – метод на въвеждане на текст чрез плъзгане на пръста по клавиатурата. Честно казано това ми беше много любопитно, но така и не го усвоих до съвършенство, за сметка на това пиша бързо, използвайки двата си палеца в лендскейп режим на дисплея, нещо, което и до сега учудва повечето ми познати. 3D галерията беше следващото, което ме очарова в Galaxy S. С оглед на сегашните възможности, тя изглежда доста тромава, но тогава беше нещо нови и уникално, а възможността за мащабиране pinch to zoom също беше на разположение, благодарение на мултитъч поддръжката на апарата. И още и още…новостите сякаш бяха безкрайни. Видео плеър с поддръжка на DivX/XviD и 720p клипове, TV –Out, благодарение на DLNA съвместимостта, гео-тагване и откриване на лице и усмивка в снимките, автофокус…