След премиерата на Samsung Galaxy S5 останах със смесени чувства. Безспорно новият флагман на компанията е перфектен, но всъщност хареса ли ми или не? Защо не почувствах ефекта “Уау”? Неусетно се върнах назад във времето и си припомних срещата с първия апарат от серията – Galaxy S. Замислих се и си спомних чувствата, връхлетели ме, когато за пръв път се докоснах до него през далечната 2010 година.

От както се помня ползвам само апарати на Samsung. Когато научих, че компанията ще представи устройство с Android, бях заинтригувана и веднага щом Galaxy i7500 излезе на пазара го купих. С него обаче нещата някак си не се получиха. Апаратчето  беше симпатично, но слабичко и не получи ъпдейт след Android 1.6. Тогава се появи Galaxy S и аз се влюбих от пръв поглед  Огромният за тогавашните разбирания 4-инчов Super AMOLED дисплей ме грабна с живите си цветове. Корпусът беше приятно заоблен и въпреки,че не бях свикнала с размера, пасваше идеално в ръката ми. Срещата с потребителския интерфейс на компанията Touch Wiz  също беше вълнуваща. С огромно любопитство разглеждах и проучвах опциите му, откривайки куп нови неща и функции, които не ми бяха познати.

По това време мъжът ми беше фен на HTC и ползваше три апарата –  HD2, Diamond и Hero. Първите два бяха с Windows Mobile, а Hero е втория модел на компанията с Android. Разбира се нямахме възможност да закупим веднага Galaxy S и ми се наложи да прибегна до някои хитрости. В този момент в XDA точно излизаше порт на Android за HD2 и аз обещах на мъжа ми, че ще му го инсталирам, ако ми купи Galaxy S, в който направо бях влюбена. Той разбира се не повярва и през смях ми обеща. Може би не му стана съвсем ясно колко много исках телефона и затова се отнесе така несериозно към предложението ми. След часове наред, прекарани в четене се почувствах готова и започнах инсталацията. Имаше стъпки, чиито предупреждения ме стреснаха, възможността да убия апарата наистина не беше малка, но аз бях твърдо решена да стигна до края. Речено сторено – изпълних инструкциите, с треперещи ръце рестартирах HTC-то и … о, чудо – усилията ми се увенчаха с успех и то вече работеше с Android, наистина тромаво, но все пак това беше един от първите портове. Бях горда от постижението си и същевременно с трепет очаквах наградата.