Учените разработват AI, който може да трансформира мозъчните вълни в текст
Изследователи от САЩ се опитват да проследят данните на невроните по време на речта на човек. Екипът установи, че точността на най-новата система е много по-висока от предишните подходи. Разчитането на човешкия ум се е приближило значително до желаните резултати. А те са именно превръщане на мозъчната дейност във формата на текст с помощта на изкуствения интелект.
На този етап системата работи върху невронни модели. Те биват открити, докато някой говори на глас. Експертите твърдят, че този нов метод може да помогне при комуникация с пациенти, които не могат да говорят или страдат от друг вид заболяване.
Всеки е виждал какво представляват протезите. Това може да бъде един вид речева протеза. В помощ при разработването на системата са били набрани няколко участници със здравословни проблеми. Във всеки мозък са били имплантирани електродни масиви. Чрез тях са могли да наблюдават епилептичните припадъци на болните. При експериментът участниците са прочитали на глас няколко изречения многократно. Екипът от учени е проследявал невралната активност по време на говора.
В последствие данните са били подавани в алгоритъм за машинно обучение. Това е вид система за изкуствен интелект, която преобразува мозъчната активност за всяко едно изречение в низ от числа.
Как числата се превръщат в текст?
За да се увери, че числата са свързани само с аспекти на речта, системата сравнява звуците в малки части от данните за мозъчната активност, с действително записаното аудио. След това низът от числа се подава във втора част на системата, която го преобразува в последователност от думи.
Отначало алгоритъмът изплюва безсмислени изречения. Но тъй като при всеки опит се сравнява последователността от думи, които всъщност са били прочетени на глас, системата се подобрява, като се научава кои думи следват една друга. След това екипът тества технологията, генерирайки писмен текст само от мозъчната дейност по време на реч.
Системата не е перфектна. Екипът обаче установи, че точността й е далеч по-висока от предишните подходи. Въпреки тя варира от човек на човек, средно 3% от всяко изречение се нуждаят от корекция.
Ако обаче се опитат да излязат извън рамките на предварително избраните 50 изречения, точността става много по – малка. Това показва, че системата разчита на научаването от конкретни изречения и разпознаване на общи модели. Обучението на алгоритъма върху един участник означава, че са необходими по-малко данни за обучение при крайния потребител. Това е начинът да се постигнат по – лесни резултати при пациентите.
Изследването е вълнуващо, защото системата използва по-малко от 40 минути данни за всеки един участник и ограничен набор от изречения, а не милионите от часовете, които обикновено са необходими. По този начин се постига сравнителна точност много по – лесно от предвиденото. Необходимо е сериозно усъвършенстване, за да може този вид изкуствен интелект да се прилага при голям брой хора. При мозъчните електроди, имплантирането допринася за коректността, докато въображаемата реч е доста по – трудна за разчитане. Макар и далеч от момента за разчитане на мислите, трябва да се съобразят и етичните проблеми, съпровождащи този процес.
