Хипер-акумулиращи растения процъфтяват в метална почва

Ботаници успешно тестват потенциала на фитоминиране на определени растителни видове. Иновативният метод е позволил добиването на никел от дърво в Малайзия. Някои от растенията на Земята обичат метала. С корени, които действат практически като магнити, тези организми процъфтяват в богати на метали почви. Това обаче води до унищожаването на стотици хиляди други видове.

Растенията не само събират почвените минерали в структурата си, но изглежда увеличават техните нива. Това може да се превърне в най-ефективната минерална инсталация в света. Какво ще стане, ако методът се окаже частичен заместител на заводите и скъпите начини за добиване на подобни вещества?

Отрязването на едно от тези дървета или преминаването на листата му през преса произвеждаща сок, води до получаването на неоново синьо-зелено субстанция. Този „сок“ всъщност е една четвърт никел, далеч по-концентриран от рудата, която се използва за никеловите съдове в света.

Ферми за метало-добив

Международен екип от учени са насочили вниманието си към идеята за подобни успешни експерименти. В село от малайзийската страна на остров Борнео, групата е извършила множество опити макар и в малък мащаб. На всеки 6 до 12 месеца земеделският производител използва част от тези насаждения за добиването на никел. След кратко пречистване фермерите могат да държат в ръцете си приблизително 500 паунда никелов цитрат, потенциално струващ хиляди долари на международните пазари.

В момента екипът достига до най-голямото изпитание от близо 50 декара. Целевата аудитория е индустрията. След десетилетие изследователите се надяват, че голяма част от ненаситното потребителско търсене на основни метали и редки минерали може да бъде запълнено от същия вид земеделие, което осигурява световната продукция на кокосови орехи и кафе.

Фитоминирането или извличането на минерали от хипер-акумулиращи растения не може напълно да замени традиционните техники за добив. Но технологията носи допълнителната полза – позволява на площите с токсични почви да бъдат продуктивни. Дребните земеделски стопани могат да отглеждат продукция на богати на метали почви, а минните компании могат да ги използват за почистване на отпадъци. Те дори биха могли да получават допълнителни приходи от процеса.

От къде произлиза думата “фитоминиране”

Тя е изобретена от Руфус Чани, който е бил агроном в Министерството на земеделието на САЩ в продължение на 47 години и е помогнал да започне първият подобен опит в Орегон през 1996 г. Тъй като патентите вече не са проблем, учените се надяват, че технологията може да бъде от полза за малките фермери в Малайзия и Индонезия.

Ценен метал

Никелът е важен елемент от неръждаемата стомана. Неговите химични съединения се използват все повече в батерии за електрически превозни средства и възобновяеми енергийни източници. Във високи дози, той е токсичен за растенията, точно както е и за хората. Там, където никелът се добива и рафинира, земята се опустошава. В районите, където почвите са естествено богати на никел, растенията или са се адаптирали, или са измрели. Към този момент са познати поне 65 никело-любиви растения.

С новите технологии, човечеството търси находища на редки минерали в космоса и на дъното на океана. Далеч по-малко проучен е един от най-старите методи – растителната ферма. Всичко това намеква за бъдеще, когато растенията и машините ще си помагат. Привържениците на фитоминирането виждат най-големия потенциал в Индонезия и Филипините. Това са два от най-големите производители на никелова руда в света, където стотици мини изкопават горния почвен слой. Двете държави вероятно приютяват много подобни растения, но проучванията са оскъдни.

Корените на подобен вид организми са жадни за металните съединения. Никелът може да помогне на растението да се пребори с вредители и дава възможност по-лесно приемане на калия. Последният е твърде оскъден ресурс в почвата. Не е необходимо генетично да се модифицират или селективно да се размножават, за да се увеличи никел-филията на растенията.

Те имат потенциал да отстранят най-големия проблем на минната индустрия. Това са изоставени мини, които замърсяват водните пътища. Заобиколени от подобни растения, природата може да бъде спасена. Финансовият стимул може да убеди компаниите да инвестират в рехабилитация и почистване на подобни места.

В момента най-разпространеният начин за извличане на никел за електрониката изисква интензивна енергия. Често тя е извлечена от въглища и дизел и създава купища киселинни отпадъци. Индустриалните способи изискват стотици милиони долари и все по-оскъдната руда, която е само 1,2% богата на никел.

За разлика от тях, растенията в малка ферма могат да осигуряват на всеки шест месеца концентрация на никел около 0,1%. След две десетилетия корените ще се борят да намерят достатъчно никел, но земята ще е прочистена от токсичните метали. Това ще я направи достатъчно плодородна, за да поддържа по-често срещаните култури.

За да не се стигне до унищожаване на плодородни почви, важно е да се използват тези, които вече са обезлесени. В противен случай рискуваме да повторим проблемите, до които е довел добива на палмово масло, а именно, опустошаването на гори в Борнео. Площите с най-голям фитоминиращ потенциал са склонни да бъдат тревисти, а малко други растения вероятно ще растат на земи, избрани за минерално отглеждане.