Едва ли има по-добро работно място за успял дизайнер от Apple — компанията, която маниакално държи на красотата в дори най-малките детайли на своите продукти. Не и за Джордан Прайс, който прекарал едва няколко месеца в технологичния гигант, а вече съжалява за изгубеното време.
Както много останали мобилни дизайнери, мечтата на Джордан била някой ден да стане част от Apple. И ето, че това се случило. Малко след като подобрил сайта и портфолиото си, той получил предложение да отиде на интервю за свободен пост в компанията. Всичко минало по мед и масло и часове по-късно получил обаждане, което потвърдило новия му работодател.
„И тогава започна всичко.“, разказва Джордан. „Веднага усетих неудобството на дългите работни часове и продължителното пътуване до Купертино, но поне бях от онези привилегировани технологични хора, които се возеха на частен автобус с Wi-Fi. Почти (всъщност никога) не виждах дъщеря си през деня, защото работното ми време въобще не бе гъвкаво. Навръх всичко това трябваше да работя на по-ниска заплата. Но тогава реших, че заради дългосрочната инвестиция в кариера в Apple всичко това си струва.“
Джордан продължава: „Въвеждането в работния процес бе много трудно, в Apple имаше толкова много пароли, профили и логини, че ми отне месец да се свържа към сървъра. Постоянно се провеждаха срещи, които разрушаваха концентрацията на всеки един от служителите, но те изглеждаха като неизбежното зло при управлението на толкова голяма компания.“
Но най-големият проблем на мобилния дизайнер се оказал неговия шеф, който по неговите думи се държал непрофесионално и непрестанно обиждал всеки подчинен. „Шефът ми, който имаше навик да обижда всеки под него с остроумни шеги, започна да ми напомня как нямало да ми обновят трудовия договор, ако не спазя това или онова. Постоянно кръжеше около гърба ми и създаваше излишно напрежение да довърша задачи, които само той смяташе за спешни. Раздаваше обиди щедро и на всички, но бе също толкова нелепо, когато обиждаше моите колеги.“
Преживяването на Джордан в Apple, обобщено в едно негово изречение? „Чувствах се повече като тийнейждър, който работи някаква скапана работа в магазин, отколкото като професионалист, работещ в една от най-великите технологични компании в света.“ Той внимателно обмислил как може да разреши ситуацията, но в крайна сметка решил да напусне Apple — ядосвайки както новия си шеф, така и HR компанията, която го привикала на интервю в началото.
