15 души са живели 40 дни в пещера без слънце и без часовници с цел да изучат времето

Участниците в експеримента постепенно са изгубили усещането си за време. Мултидисциплинарния проект „Дълбоко време“ е изучавал човешката адаптация при екстремни обстоятелства.

Петнадесет души са пребивавали малко повече от месец в пещера във Франция, живеейки в нейните дълбини, без слънчева светлина, часовници или контакт с външния свят. Доброволците са част от експеримент, наречен „Дълбоко време“. Той е имал за цел да изследва концепцията на човешкия мозък за времето в среда без хронологични тракери и да проучи цялостната адаптация на групата към живота в изолация.

При липсата на естествени сигнали за регулиране на циркадния ритъм за сън, много от участниците са загубили усещането си за време. Пещерата Lombrives е огромна и добре проучена мрежа от подземни проходи в Югозападна Франция, която е послужила за място на експеримента.

На тъмно

„Deeptimers“ са били предупредени, кога приключва експеримента, за да могат да се подготвят за излизането си на следващия ден. Водени от директора на проекта Кристиан Клот, изследовател и основател на групата с нестопанска цел, наречена Human Adaptation Institute, участниците са посрещнати с аплодисменти от членовете на екипа, когато отново излизат под слънчевата светлина.

Доброволците са на възраст от 27 до 50 години. Седем от тях са жени, а осем мъже, включително Клот. Екипът е преминал през психически и физически оценки, преди да бъде избран. За всеки от участниците са били доставени храна и оборудване, но водата е добивана на място в пещерата.

Някои доброволци са с богат професионален опит, който е от значение за пещерната експедиция. В това число медицински специалисти и експерти за проучване на открито. Групата е включвала също бижутер, анализатор на бизнес разузнаването и специалист по обществени дела за компания от отбранителната индустрия. Подбора на участниците е целял да се създаде разнообразна група, която да съответства на нормалното ежедневието.

Засичане на показатели

Въпреки че Deeptimers не са били в контакт с външния свят, техният цикъл за сън, социално поведение и жизнени показатели са били наблюдавани от екип от изследователи чрез сензори, използвани по време на експеримента. Доброволците са поглъщали малки термометри в капсули, които предавали телесните температури в храносмилателната система, докато не се отделят.

Медицинските тестове са продължили и след излизането им. На участниците е проведен ЯМР в Париж по-малко от 24 часа след напускане на пещерата. Окончателните заключения за оценка и наблюдение ще отнемат още време, но много от доброволците разкриха първоначалните си впечатления за времето, прекарано в пещерата.

Някои от тях споделят, че усещането е като натискане на стоп-пауза. Въпреки това не е представлявало проблем да прекарат и повече време в изолация. Повечето от тях са имали усещане за по-малко изминали дни. След реален 40 ден те са мислели, че едва е изтекъл 30.

Дългосрочна социална изолация

Проектът е проведен с подкрепата на изследователски центрове във Франция и Швейцария и е един от многото, които изследват поведенческите и медицинските ефекти на дългосрочната социална изолация в екстремни среди. Тези експерименти могат да помогнат да се предвидят предизвикателствата на дългосрочните подводни мисии, междупланетното проучване и адаптирането в случаи на тежки климатични смущения.