Ако трябва да съм честен, това е доста съкратен вариант на правилата. Въпреки че за повечето от вас сигурно изглежда сложно и трудно да се играе, ще ви успокоя – наистина е сложно, но правилата са изключително интуитивни, и след една или две игри вече забравяте механиките зад тях. Tемата е толкова добре въплътена в играта, че всичко има смисъл и няма нужда да се замисляте много. А това, което е още по-приятно е, че играта е забавна, дори когато не сте съвсем навътре и се учите. Това, може би, се дължи на популярността на „Game of Thrones“ и трябва отново да похваля екипа зад играта за това, че са успели да пресъздадат вселената на „Песен за лед и огън“ перфектно. Всичките интриги, коварства и лъжи, които гледаме в сериала и за които четем в книгите, са пресъздадени адекватно, а наред с тях имаме и зрелищни битки, в които често решаваща е подкрепата на другите играчи.
Важен елемент на всички настолни игри са компонентите. В следващите няколко реда ще обърна внимание на качеството на това, което ще намерите в кутията, както и на издателя на играта – Fantasy Flight Games. Те са известни именно с изключително добре изработените си продукти и „Игра на тронове“ не прави изключение. Дизайнът на картонените части като гербове на силата, заповеди и други, е на доста високо ниво, а емблемите на всеки дом, които са общо взето навсякъде, също са много красиви. Книжката с правилата, макар и доста голяма на пръв поглед, е доста добре написана, и навсякъде има примери с картинки. Бойните единици са направени от висококачествена пластмаса и, макар и да не са от дърво като тези от първото издание на играта, са оцветени в съответния цвят на дома, на който принадлежат, като е добавен т.нар. от самите дизайнери „мраморен ефект“.
Трябва да спомена още, че картата също е изключително красива и пак в сравнение с първото издание на играта определено има подобрение – изглежда като истинска и няма значение дали сте заклет фен на поредицата или не, всеки може много лесно да се ориентира кое къде се намира. Освен това, всичко останало, което не представлява част от картата (трите сфери на влияние, скалата на продоволствието и т.н.), са доста добре разположени и са лесно достъпни за всички играчи. Трите вида карти, които се използват – картите на домовете, тези на диваците и тестетата „Вестерос“, също са на ниво. Илюстрациите са много красиви и определено си личи, че авторите са се постарали те да съответстват на темата на поредицата. Трябва обаче да спомена, че част от картинките, които са използвани, не са оригинални и са „заети“ от други игри на FFG, свързани с „Игра на тронове“. Това далеч не означава, че няма да ви допаднат. Просто бихме искали да видим повече оригинален арт, особено от една от най-добрите игри в жанра в момента.
Накрая не можем да се стърпим да не кажем нещо и за параваните. Всеки играч разполага с параван, с който да крие компонентите на дома, които не трябва да бъдат виждани от останалите. Голяма част от игрите от този тип съдържат правила, според които трябва да криете част от информацията от опонентите си, но много малко от тях ви предлагат толкова стилен, красив и практичен начин да направите това. Всеки от параваните е илюстриран тематично с цветовете на дома си от лицевата страна, а обратната съдържа насоки с началното разположение на армиите, както и кратко обяснение на заповедите. Определено това е елемент на играта, който впечатлява силно, както защото влиза в употреба, така и защото просто изглежда яко.
Дотук с описанието на правила и компоненти – това е една част, която няма как да не похваля, защото очевидно е добре замислена. Време е обаче да поговоря за по-субективни неща, като слабите страни. Ако си мислите, че такива няма, защото до тук сипех суперлативи за нея, може би ще се изненадате. След десетки изигравания определено има неща, които се набиват на очи – все пак едно е да говориш за всички елементи на играта, а съвсем друго е да я играеш.
На първо място, може би най-очевидно от всичко е, че балансът в играта в определени случаи не съществува. След няколко игри и малко ровене в интернет се оказа, че играта е правена и тествана главно за шестима души, а останалите конфигурации от играчи – трима, четирима и петима, са нагодявани от този вариант. В резултат на това разполагаме с доста небалансирана стратегия, когато имаме по-малко играчи, най-вече при вариант с четирима. Самите Fantasy Flight Games наскоро пуснаха мини-разширение, което играчите веднага нарекоха „fix“ за режима с четирима участници. И макар това да не е кой знае какъв проблем, защото играта остава интересна, дори когато не е съвсем балансирана, оставя впечатление за не съвсем довършен продукт.
Друг потенциален проблем е времетраенето на една сесия. Макар повечето игри от този жанр да са известни с дължината си, „Игра на тронове“ е сред най-дългите от тях. Въпреки, че на кутията пише нещо от рода на „два до три часа“, аз ще ви спестя тази долна лъжа (все пак лъжите и измамите са характерни за играта). Една сесия отнема горе-долу по един час за всеки играч. Да, ако играете с шестима, има реална възможност играта да продължи шест или повече часа (особено, ако някой от приятелите ви мисли по двадесет минути). Дори като имам предвид аргумента, че това са шест доста епични часа, които не могат да се сравнят с нищо друго, все пак говорим за доста дълъг период, в който ще клечите около масата. Ще трябва да помислите за неща като храна, бира и също така още бира за момента, в който бирата свърши.
Фактор в играта е и опитът на играчите. Ако съберете на една маса хора, на които сте обяснили набързо правилата и такива, които са играли няколко пъти, шансът първите да спечелят няма да е много голям. Това е така, защото има определен период на свикване с правилата и най-вече с всичко, което се случва около вас през цялото време. След няколко игри това изчезва и вече няма нужда да питате кое какво е или защо се случва нещо, но определено това може да отблъсне по-новите играчи, особено ако не са много търпеливи.
Не можеш да изковеш калая в желязо, колкото и силно да го биеш, но това не означава, че калаят е безполезен.
Добрите страни обаче, са къде къде повече от лошите, и именно затова ще завърша с тях. „Игра на тронове“ определено е сред най-добрите заглавия на пазара. Смесицата между военна стратегия, предателство, борба за влияние, съюзи и голяма доза връзка с оригинала, определено се е получила страхотно и, макар играта да е второ издание, тя е с няколко стъпки по-добра предшественика си. Визуално всичко е на изключително високо ниво и може да ви накара за няколко часа да се почувствате като истински лорд на голям благороднически дом, който е във война. Съюзите ще се сключват толкова бързо, колкото и ще се прекратяват, а предателствата ще бъдат постоянни събития на масата. Ако сте фен на поредицата на Джордж Р.Р. Мартин, това може само да допринесе за преживяването –„Игра на тронове“ отговаря с пълна сила на името си, защото носи всички белези, които правят „Песен за лед и огън“ толкова велика.
Тук е моментът да спомена, че това беше играта, която ме зариби по това хоби преди почти година. Дори след толкова време, прекарано в проучване и прекарването на времето с други подобни игри, „Игра на тронове“ все още е едно от заглавията, в които се впускам с нетърпение. Горещо я препоръчвам на всеки, който харесва поредицата или се интересува от настолни игри, но и на всички, които просто искат да се позабавляват и премерят силите си с приятели. Все пак настолните игри са точно затова – да съберете компанията си, да ги предадете и да се избиете.
