За пръв път учените ни показват, че Джурасик Парк може и да не е измислица

Миньор открива в Южна Америка парче кехлибар. В закалената дървесна смола изглежда има комар. Използвайки съвременно оборудване, учените извличат частици от последното хранене на кръвосмучещото насекомо. Благодарение на генетичния код, перфектно запазен във все още непокътнатите кръвни клетки, изследователите успяват да клонират динозавър. Правилно се досетихте. Това е част от сюжета на обичания от всички “Джурасик парк”. Именно тук режисьорите популяризират идеята, че кехлибарът може да запази меките тъкани и дори ДНК молекулите в продължение на милиони години. Реалните опити обаче за извличане на ДНК от кехлибар или подобни вещества не са успели и до днес. Пробите запечатани в смола се считат като неподходящи за генетични изследвания.

Реалността днес

За разлика от филмите, смолата от фосилни дървета не е добър избор за извличане на ДНК. Крехката молекула, съдържаща генетични инструкции за развитието, функционирането, растежа и размножаването на всички известни организми, трудно може да се запази в подобна форма. Когато малко животно е уловено в капана на подобно вещество, меките тъкани започват незабавно да се разпадат и повечето ДНК се губят, дори преди пълната капсулация на цялото животно. В случай че е запазена част от ДНК, химичните съединения на смолата ще контактуват с нея и подобни реакции ще я разрушат с течение на времето.

Опити и цели

Ново изследване се опитва да определи дали и колко дълго може да се запази ДНК на насекомите, затворени в смолисти материали. Изследователите са събрали малки бръмбари амброзия, които са били заловени в смолата на кехлибарени дървета Hymenaea в Мадагаскар. Химичният състав на тази модерна дървесна смола е много подобен на вкаменения кехлибар. Пробите се съхраняват от 2 до 6 години и след това се обработват.

Изследването стига до заключението, че въпреки крехкостта на ДНК, тя все още е запазена в задоволителна степен. Първите опити за използване на етанол за разтваряне на смолата около бръмбарите се оказаха контрапродуктивни. Алкохолът реагира със смолата, унищожавайки всяка ДНК. Това наблюдение може да обясни защо минали опити за извличане на ДНК винаги са били неуспешни. Дори след усъвършенстване на процеса на екстракция, при включването на каквито и да било химикали води до появата на нови проблеми.

Полимеразната верижна реакция (или PCR) се използва широко за възпроизвеждане на малки фрагменти от ДНК. Изследователите откриват, че този метод не е много ефективен с ДНК, извлечена от смолисти материали. Възможно е веществата намиращи се в смолата, да инхибират химикалите, използвани за копиране на единични ДНК структури. След внимателно почистване на пробите и повтаряне на PCR процеса се репликира достатъчно ДНК, за да се изследва генетиката на вградения организъм.

Възможни резултати

Все още не е ясно колко дълго ДНК може да оцелее в смолата. Изследователите ще приложат новия метод към други запечатани насекоми, за да определят скоростта на разпадане на ДНК. Изглежда, че водата също играе съществена роля в опазването на ценните данни. Смолата създава напълно водоустойчива бариера, запазвайки влагата в тъканта. Това също може да повлияе на стабилността на генетичния материал.

Въпреки оптимистичните прогнози за успешно прилагане на този тип анализ при фосилизирана ДНК, възстановена от скелетен материал, мумифицирани или замразени тъкани, изследователите нямат намерение да отглеждат динозаври.