Учените извличат последователността на милион годишна ДНК на мамут
Екип от 22-ма изследователи от девет държави, ръководен от Центъра за палеогенетика е секвенирал древна ДНК от останките на три различни вида мамути. Те са били изкопани в сибирския вечен лед. Това е най-старата ДНК, която е секвенирана в историята на науката.
Високопроизводителните технологии на съвременната геномика дават възможност на учените да направят нови открития за миналото. Все по-голям брой изследователски групи са се фокусирали върху секвенирането на древна ДНК. Досега най-старата е била конска, датираща от преди 780 000–560 000 години.
Секвенирането на древни останки не е лесна задача. ДНК често е силно деградирана, което означава, че е фрагментирана на малки парченца. Оказва се голямо предизвикателство да се разбере, кои от фрагментите принадлежат на видовете, които представляват интерес, и кои са на микробни екземпляри.
В новото проучване учените са анализирали успешно геномите на три мамута. ДНК е извлечена от вкаменени кътници, изкопани в Сибир и се датира на 1,2 милиона години. Това е най-старата ДНК, която някога е била възстановявана. Изследването разкрива нови прозрения за адаптацията на мамутите.
Стъпка назад в историята
Може би имаме представа за мамутите, като гигантски същества, но вълнообразният мамут (Mammuthus primigenius) е с размер подобен на африканските слонове. Смята се, че мамутите са се появили за пръв път в Африка преди 5 милиона години. По време на ледниковата епоха те претърпяват еволюция, в резултат на което се получават различни видове. Такива са южният мамут (Mammuthus meridionalis), степният мамут (Mammuthus trogontheri), колумбийският (Mammathus columbi) и вълнестият мамут. Основна цел на изследването е да се възстанови геном преди времето на вълнестия мамут.
Най-старата проба е морфологично подобна на степния мамут. Възрастта на втората проба, наречена „Adycha“, е по-малко известна. Нейната морфология предполага, че се датира между 1-1,2 милиона години. Третият и най-младият екземпляр е от мамут „Chukochya“. Той е морфологично подобен на ранната форма на вълнестия мамут и се оценява от 0 до – 0,8 милиона години.
Изненадваща констатация
Екипът установи, че мамутът от Крестовка принадлежи към неизвестна генетична линия, което е неочаквано предвид морфологичните му прилики със степния мамут. Всички предишни проучвания показват, че по това време в Сибир е имало само един вид мамут, наречен степен. Новите анализи на ДНК показват, че има две различни генетични линии, които тук наричаме Адича и Крестовка.
Геномът на Adycha е сравнен с този на най-ранните известни вълнести мамути, които са на няколко хиляди години. Чрез това съпоставяне учените са успели да изследват адаптациите, които са претърпели мамутите, за да съществуват в по-студена среда. Изследователите смятат, че изследването предлага обещаваща нова възможност за по-нататъшни разкрития и поставя въпроса, колко назад във времето можем да стигнем?
