Едни от най-подходящите места за търсене на извънземен живот в рамките на Слънчевата система изглежда са ледените луни на газовите гиганти Юпитер и Сатурн. Неведнъж е споменавана възможността в океаните под повърхността на Европа или Енцелад например да има условия, подходящи за развитието на живот, макар и микроскопичен. Сега международен екип от учени обяви, че апаратът Cassini е получил доказателства за хидротермални процеси на дъното на океана на спътника на Сатурн, Енцелад.
Новината бе представена на специална пресконференция от NASA вчера. Откритията бяха публикувани в журнала Science.
През октомври 2015 година сондата Cassini се приближи достатъчно до Енцелад, за да премине през струите вода, изхвърляни на километри над повърхността от подобни на гейзери пукнатини в повърхностния лед. Още тогава беше ясно, че събраните от прелитането данни със сигурност ще бъдат интересни. Ето че вчера това се потвърди. По думите на втория автор на изследването Кристофър Глейн (Christopher Glein) пред IFLScience,
„Това изследване предоставя най-силното доказателство към днешна дата за хидротермално взаимодействие между скали и течна вода във вътрешността на Енцелад. Това също така показва, че океанът е енергично обитаем, което означава, че има достатъчно химична енергия, за да поддържа живот, подобен на някои микроскопични форми на живот на Земята.“
Какво означава това? Не е задължително Енцелад да е обитаем, но изглежда условията за живот са налице. Според измерванията на Cassini, 1,4% от съдържанието на изхвърляното от гейзерите вещество е молекулярен водород, който е резултат от геоложки процеси на дъното на лунния океан. Хидротермалните извори на дъното на океаните на Земята също „произвеждат“ водород — горещата вода реагира с желязото в скалите, което отнема кислород от водата и освобождава водород.
Още, 0,8% от веществото са съставени от въглероден диоксид. Заедно, водородът и въглеродният диоксид са резултат от процес, наречен метаногенеза. На Земята, простите микроорганизми от империята Археи [Archaea; бел. превод] използват метаногенеза вместо кислород, за да живеят. Такива живеят точно близо до хидротермални извори на дъното на океаните.
Всичко това звучи много вълнуващо. Ако съдим по биологичните процеси, които се случват в океаните на Земята, Енцелад може да се окаже обитаем. Да, откритията, публикувани вчера не твърдят това — те само доказват, че спътникът на Сатурн притежава условия за живот. „Cassini не е проектиран да търси признаци на живот и ние не сме намерили доказателства за живот на Енцелад. Това, което открихме е неустоима индикация, че океанът на Енцелад може да е обитаема среда“, добавя Кристофър Глейн.
За да разберем дали под ледовете на Енцелад има някакъв живот, бил той и под формата на микроорганизми, ще е необходима друга космическа мисия. Естествено, за такава има идея. Мисията се нарича Enceladus Life Finder (ELF), която обаче в момента е едва в процес на концепция. Междувременно от Southwest Research Institute (от който е част екипът, публикувал новите открития) работят по инструмент, който да бъде инсталиран на бъдещата мисия Europa Clipper. С нея пък NASA ще изследват ледения спътник на Юпитер, Европа.
Напомняме, че мисията на Cassini е към своя край и след няколко месеца сондата ще се спусне в атмосферата на Сатурн. Причината за контролираното унищожение на апарата е за да не бъде замърсена някоя от потенциално годните за живот луни на газовия гигант от евентуални земни микроорганизми, останали на машината преди нейното излитане през 1997 година.
