Новата инициатива на НАСА
Тя е именувана Commercial Lunar Payload Services (CLPS) и целта й е да намери най-добрите полезни товари, които да бъдат доставени на повърхността на Луната. Те ще включват инструменти за фундаментални научни изследвания.
Докато навлизаме все по-дълбоко във Вселената, експериментите по отношение физиката на частиците стават все по-сложни. За да разкрият тайните на най-малките субатомни частици, физиците трябва да направят сблъсъците и детекторите възможно най-студени. Това означава да отстранят най-много въздух и да ги поддържат спокойни, за да получат надеждни резултати.
Ами ако правим експериментите на Луната?
Оказва се, че Луната е доста благоприятно място за подобен вид опити. Там е достатъчно студено, без атмосфера и вода. Няма какво да превежда топлината на слънчевата светлина от едно място на друго. През нощта температурите спадат до минус 73 градуса по Целзий. През деня нещата стават малко по-горещи, но не достигат повече от 38 градуса. Но тъй като ледът в сенките на лунните кратери доказва, че всичко, което е нужно е сянка, зоните извън пряката слънчева светлина са идеални за целта.
Физиците се нуждаят от ниски температури по няколко причини. В ускорителите студът гарантира, че свръхпроводящите магнити използвани за изхвърляне на частиците в ускорителя и достигащи почти скоростта на светлината, не се стопяват. По-голямата топлина се равнява на повече молекули, които вибрират. Това е предпоставка за повече шум.
Освен мразовитите температури, друга полза е, че Луната няма атмосфера. Физиците трябва да извадят целия въздух от своите ускорители. Те не биха искали да наблюдават сблъсък с азотна молекула. Нашият спътник предлага вакуум 10 пъти по-добър от всичко, което учените са произвели в своите експерименти. И го прави естествено, без никакви усилия.
Луната винаги е насочена към Земята с една и съща страна. Това означава, че лунният лъч от частици може да бъде насочен към лаборатория тук при нас, като се възползва от голямото разстояние, без да се налага търсене на съответствие.
Лунно неутрино
Може би най-обещаващата употреба на лунната база би била, като източник на неутрино. Това са призрачни малки частици, които нямат електрически заряд и са почти без маса. Имат възможност да прелитат през нормална материя, без да бъдат забелязани. Стотици милиарди неутрино преминават през тялото ви в момента и не можете да почувствате нещо. Тези елементи са изключително трудни за изучаване и разбиране. Произвеждат се в обилни количества при ядрени реакции.
Спътникът ни е перфектен, защото е достатъчно далеч, за да можем да постигнем големи разстояния, но достатъчно близо, за да можем да заснемем неутрино в количества необходими за проучването им. Те не са единственото нещо, което съоръжение на Луната може да изстреля към Земята. Дори нашите най-мощни сблъсъци на частици не могат да се доближат до енергиите, които природата е способна да генерира.
Космическите лъчи са едни от най-енергийните източници във Вселената. За съжаление са слабо проучени. Ние бихме могли да използваме нещо, което ги произвежда някъде другаде и ги взривява в нашата атмосфера, за да можем да ги изучаваме. Съоръжение на Луната може да произвежда високо енергийни частици в голямо количество, да ги освободи и да ни позволи да проучим резултатите от земята.
Оказва се, че най-близкото ни небесно тяло предлага идеални условия за не един опит. На Луната получаваме нужния вакуум без усилия. Той е много по-добър от този, използван в експериментите за сблъсък на частици. И ако успеем да преодолеем пречките за изграждането на подобна база на Луната, може да станем свидетели на невиждани физични експерименти.
