Марс най-вероятно си е присвоил правото да управлява небесно тяло идентично на нашата Луна
Международен екип от планетарни учени, откри астероид, който се движи зад Марс със състав, много подобен на лунния. Астероидът може да е древен отломък, датиращ от гигантските въздействия, които са образували Луната и другите скалисти планети в нашата слънчева система. В това число Марс и Земята.
Троянците са клас астероиди, които следват планетите в техните орбити. Те представляват голям интерес за учените, тъй като са остатъци от формирането и ранната еволюция на Слънчевата система. Няколко хиляди от тях се движат по орбитата на гигантската планета Юпитер.
Нови изследвания
Екип, включващ учени от Италия, България и САЩ, ръководен от Обсерваторията Armagh (AOP) в Северна Ирландия, изучава Марсовите троянци. Така можем да разберем, какво ни казват за ранната история на живота. По ирония на съдбата е много по-лесно да намерим троянци на Марс, отколкото около нашата собствена планета. Ако последните съществуват тук, биха били близо до Слънцето в небесното пространство, където е трудно да се насочи телескоп. Такъв беше открит преди десетилетие от космическия телескоп WISE. Компютърно моделиране показа, че това е временен посетител от пояса на астероидите между Марс и Юпитер, а не реликва от земната формация.
За да разбере състава на марсианските сподвижници, екипът използва X-SHOOTER. Това е спектрограф монтиран на Европейската южна обсерватория. X-SHOOTER разглежда как повърхността на астероида отразява слънчевата светлина с различни цветове, т.е. неговият отражателен спектър. Чрез извършване на спектрално сравнение с други тела на Слънчевата система с известен състав, екипът се надява да определи дали този астероид е направен от материал, подобен на скалисти планети като Земята. Възможно е да представлява парче въглерод и богата на вода материя, типична за външната слънчева система отвъд Юпитер.
Втора Луна
Един от екземплярите, който екипът разглежда, е астероид 101429. Съществуващите цветни данни за обекта предполагат състав, подобен на обикновен клас метеорити, наречени хондрити. Способността за събиране на светлина от обекта позволява да се снабдим с по-висококачествени данни от всякога. Чрез комбинирането на тези нови измервания с данни получени от Инфрачервения телескоп на НАСА, екипът се опита да класифицира 101429. Учените са открили, че спектърът не съвпада добре, с който и да е конкретен вид метеорит или астероид. В резултат на това, те са разширили своите анализи за включване на спектри от други видове повърхности.
За тяхна изненада те са установили, че най-доброто спектрално съвпадение не е с други малки тела, а с най-близкия ни съсед, Луната. Според д-р Галин Борисов спектрите, които имаме за астероида, не са много различни от Луната, но ако се вгледаме внимателно ще открием важни разлики. Такива са формата и дълбочината на широките спектрални абсорбции при дължини на вълните от 1 и 2 микрона. Спектърът на този конкретен астероид обаче изглежда почти идентичен с части от Луната, където има открити основи, като вътрешност на кратери и възвишения.
От къде се е появил
Една от възможностите е, че 101429 е просто друг астероид, подобен на обикновените хондритни метеорити, придобил луноподобния си вид чрез еони, при излагане на слънчева радиация.
От друга страна, той може да изглежда като Луната, защото идва от Луната. Ранната слънчева система е била много по – различна от сегашната. Пространството е било осеяно с космически отломки и са се наблюдавали чести сблъсъци. Ако голям астероид удари Луната или някоя планета, отломките биха могли да достигнат до Марс.
Възможно е обектът да е дошъл от самия Марс. Формата на спектъра ни казва, че той е богат на пироксен. Това е минерал намиращ се във външния слой или кората на тела с размерите на планетата. Марс, подобно на Луната и Земята, е бил поразен от въздействия в началото на своята история. Едно от тях е отговорно за гигантския басейн Бореалис. Това е кратер широк колкото самата планета. Такова колосално въздействие лесно би могло да изпрати 101429 по сегашния му път.
Земни троянци
101429 и неговите братя също имат какво да ни кажат за намирането на земни троянци, ако те съществуват. Предишна работа на екипа е показала, че слънчевата радиация причинява отломки под формата на парчета с размер на камък. Ако земните троянци са нещо като тези на Марс, същият механизъм би действал като източник на малки близоземни астероиди, които ще се открояват поради необичайния си състав.
Намирането на тези обекти може да се окаже работа за обсерваторията Vera C. Rubin, готова да започне най-амбициозното изследване на Слънчевата система до момента. Очаква се Рубин заедно със сателита GAIA да открие приблизително десет пъти повече астероиди от известните в момента. Той вече изследва небето от точката L2 Земя-Слънце-Лагранж и може да ни предложи най-добрите перспективи в близко бъдеще за проследяване на подобни отломки.
