Снимка: YouTube / Sirius Disclosure

През 2003 година учените направили невероятно откритие в пустинята Атакама в Чили. Този миниатюрен скелет приличал на човешки, но имал много черти, които карали същите тези учени да си блъскат главите дълго време. Когато снимките достигнали интернет, много хора решили, че единственият възможен отговор е „извънземни“. За щастие, по-разумните умове възтържествували и останките били подложени на серия от тестове, за да се установи как този странен скелет, кръстен Ата, е просъществувал.

Е, какво е направило този екземпляр толкова странен? Като за начало, скелетът е само 15 сантиметра дълъг. Първоначално много хора спекулирали, че това са останки от преждевременно раждане, докато други обявили цялото нещо за измама.

Големината на Ата не е единственото нещо, което учудило учените. Голям брой физически деформации карали хората да се чудят дали това са човешки останки или такива от някой примат. Хората имаме по 12 ребра, докато това тяло има само 10. Индивидът може да е бил болен от турицефалия, което би обяснило конусовидната форма на черепа (което обаче не спряло хората да си мислят, че Ата е извънземно). Допълнителни деформации на лицето, придаващи му сплеснат вид, го отдалечават още повече от нас, човеците.

Скелетът останал в частна колекция до 2009 година, когато бил представен на симпозиум в Барселона. През есента на 2012 година на учените бил предоставен шанс да изследват Ата със серия от рентгенови и томографски снимки, както и генетични тестове. Снимките показали, че в гръдния кош на скелета все още има останки от бели дробове и сърце. Пустинята Атакама е един от най-сухите райони в света, което дало възможност за доброто запазване на биологичния материал.

Първоначалните изследвания определено показват, че останките са с човешки произход, но 9% от тестваното ДНК не съвпаднало с човешкия материал за сравнение. Въпреки че 9% звучат страшно много, става въпрос само за частта, с която е сравняван ДНК, а не с целия геном. Тези резултати са в рамките на очакваното разминаване, получило се от замърсяването и разграждането на ДНК на скелета, след като е прекарал толкова много време изложен на съответните елементи. Първоначалните данни от теста на митохондрите показват наличие на хаплотип от Чили, което значи, че майката на Ата определено е била от този район.

Най-интересното откритие, направено от учените тогава, било че Ата не е зародиш, нито преждевременно родено бебе. В устата му имало постоянни зъби и костите били добре развити, а също в краката се виждали растежни плочки, които се очаква да се видят при 6-годишно дете. Въпреки че тестовете отговорили на много въпроси, те повдигнали още толкова нови. Как би могло едно 6-годишно дете да е високо 15 сантиметра?

Има няколко възможни обяснения:

Нанизъм: Възможно е Ата да е бил болен от сериозен случай на нанизъм – въпреки че най-ниският човек с подобна болест, познат ни до момента, е висок 54,6 сантиметра. Също така в генетичните тестове не са били открити признаци за нанизъм.

Прогерия: Друг вариант е все пак Ата да е бил все още плод, който обаче да е развил прогерия, което е генетично заболяване, причиняващо ускорено стареене още в ранни години. За тази болест обаче също няма генетични белези.

Мумифициране: Възможно е генотипът и фенотипът да не съвпадат, защото реално няма генетични аномалии. Ако сметнем, че скелетът е на бебе, което е починало и след това погребано; ако опитът за мумифициране не е бил особено успешен, това би придало този странен вид на костите. Това не обяснява обаче липсващите две ребра и растежните плочки в костите.

Въпреки че знаем, че Ата е бил човек и е почти невероятно да е бил извънземно (независимо какво е обяснението в „документалния филм“ Sirius), това засега е всичко, което може да се каже по този случай. Още генетични тестове предстоят и учените се мъчат да съгласуват частите от генома, които не са съвпаднали. Всичко, което е споделено, е тази първоначална информация и занапред следващите изследвания ще преминат през обсъждане и проверка, след което ще бъдат публикувани в акредитиран научен журнал.