Ново проучване хвърли светлина върху най-големия дебат в историята на философията: Съществуват ли свободната воля и личният избор, и ако да – откъде идват?
Свободната воля е нещо, което звучи прекалено очевадно. Струва ни се, че ние правим избора за всяка наша постъпка, а не че до нея са довели генетичните ни фактори и условията на околната среда. Само че дали това наистина е така не е съвсем ясно. Колкото повече научаваме за факторите, каращи хората да вземат определени решения, толкова по-лесно става да се питаме дали изобщо личният избор взима участие в целия процес.
Д-р Джеси Бенгсън от Университета Дейвис в Калифорния твърди, че е открил отговора. Публикувайки в The Journal of Cognitive Neuroscience, Бенгсън докладва за проучване върху „фоновия шум“ от непостоянни електрически модели на активност в мозъка, което е провел. По неговите думи, „невронната система може да генерира променлива във времето производителност ( нещо като резултат от възприятията), въпреки че самото възприятие не се променя“.
Бенгсън е наблюдавал мозъците на 19 доброволци чрез метод, наречен електроенцефалография (EEG), докато самите доброволци са решавали дали да погледнат наляво или надясно в екрана пред тях, където на случаен принцип се появявал условен знак. Те били инструктирани да избират случайно и не са знаели къде ще се появи въпросният знак.
Без възможност да се подготвят за появата на изображението, доброволците не биха могли да вземат съзнателно решение, което да бъде проследено то EEG-то. Въпреки това Бенгсън е открил, че преглеждането на модела на мозъка 0,8 секунди преди появата на знака дава добро предсказание накъде доброволецът ще реши да погледне.
„Състоянието на мозъка точно преди появата на знака определя дали ще погледнете наляво или надясно“, казва Д-р Бенгсън.
Той вижда нещо, което би могло да се нарече свободен избор, в своите проучвания, и казва „По-широкото отражение на това откритие се състои в това, че появата на свободна воля, проявена от привидно произволни когнитивни решения, може да бъде следствие на ролята, която играе промяната на мозъчната активност, повлияна от моментното поведение. Работата показва случаен ефект, който ни позволява да бъдем освободени от прости причина и следствие.“ Въпреки това други също са го обмисляли и са възразили срещу него. Дори и решенията ни да не са детерминирани, дали наистина сме свободни, ако ни контролират случайни колебания? Въпреки всичко, ако Бенгсън е прав, поне няма да излезе че сме кукли, играещи неизбежна игра.
Проучването е базирано на друго такова от 70-те години на 20 век, отново от Университета Дейвис. В него Бенджамин Либет е измерил мозъчните вълни на хора, на които било дадено дистанционно с копче и им било казано да го натиснат, когато искат. Либет открил, че силна мозъчна активност предхожда момента, в който доброволците твърдят, че са решили да натиснат бутона. Това повдига въпроса дали има забавяне в „съобщаването“ от страна на доброволеца, или може би мозъчна активност извън съзнанието на субекта го е подтикнала към решението.
Ето и кратко видео, свързано с проучването на Д-р Джеси Бенгсън:
