В това интервю ще ви разкрием някои подробности относно първата по рода си онлайн система за идентификация на домашни любимци в страната – Микрочип БГ . Системата е предназначена за ветеринарни лекари и за стопани на домашни любимци, като позволява постоянен достъп от цялата страна.
[cquote]Представяме ви Николай Алексиев-управител на фирма Микрочип БГ.[/cquote]
Г-н Алексиев, вие сте създател на Микрочип БГ. Как започна всичко?
Всичко започна, когато преди повече от година ми се наложи да поставя микрочип на моето куче. Оказа се, че този микрочип се слага, защото законът го налага, но въпреки всичко няма ефективен начин за идентификация. Реших, че като програмист мога да направя онлайн система за идентификация. Поставих си цел – първото домашно животно, регистрирано в нея да бъде моят домашен любимец на име Ема. Постигнах я. Сега имам по-висока – да помогна за намаляване на популацията на бездомни животни и искрено се надявам да бъда полезен с това.
Какви продукти подобни на Вашия се използват в развитите държави? Имате ли конкуренция България?
Подобни регистри в развитите държави има, но смея да твърдя, че повечето не са на особено високо ниво по отношение на изпълнение и реализация. Подобни продукти в България няма. Микрочип БГ е първата по рода си такава система в страната.
Ще има ли преференции, ако се чипира повече от 1 куче ?
Самите ние не се занимаваме с чипиране на домашни любимци. Това се извършва от ветеринарните специалисти. Ние сме само звеното, което прави този микрочип полезен. Без система за идентификация, той е просто 15 цифрен уникален код, с който може да се разбере единствено кой е неговия производител. Разбира се, че има преференции и отстъпки при регистрация на повече от един домашен любимец в системата Микрочип БГ.
Ако кучето е в чужбина и се загуби, тогава какво?
Системата е достъпна от целия свят. Всеки има възможност да направи справка за микрочип номер. Базирането и онлайн премахва всички граници. Всъщност имаме готовност да си партнираме с чуждестранни бази данни от този род и вече работим в тази посока.
Документът, че е чипирано кучето ще важи ли и извън България, т.е. имате ли международно признат сертификат?
Всеки домашен любимец с поставен микрочип при ветеринарен специалист и регистрация в РВМС / Районната ветеринарно-медицинска служба / може да пътува извън страната. Микрочип номерът е записан на последната страница на паспорта на животното. Той обаче трябва да е според стандартите на Европейския съюз.
Ще работите ли в съвместни проекти с общините и „Екоравновесие“?
Първото партньорство вече е факт. То е съвместно със Столична Община и се изразява в едно много забавно и полезно предстоящо събитие. На 23-ти юни, на специализираната площадка за домашни любимци зад паметника на Съветската армия, ние от Микрочип БГ ще раздаваме много награди. В томболата за чипове, легълца, храна, одеалца, транспортни чанти, купички за храна и много други ще участват всички, които са се регистрирали както на място, така и във нашата Facebook игра на профила ни там – https://www.facebook.com/microchip.bg. Ще има много изненади и забавления както за стопаните на домашни любимци, така и за децата.
Има ли опасност за здравето на животните, а и на собствениците след поставянето на микрочипа?
Не, опасност за домашния любимец няма. Още по-малко за стопаните. Микрочипът се активира само при сканиращо устройство в близост. Самият микрочип е колко зрънце ориз и се намира в стъклена капсула. След като се постави подкожно, около него се оформя капсула от съединителна тъкан. По този начин той остава на това място завинаги, без да застрашава здравето и живота на домашния любимец. Микрочипът не работи на принципа на GPS, както си мислят повече от стопаните. Имплантирането му е напълно безопасно и безболезнено.
Какво мислите за проблема с бездомните кучета и смятате ли, че това е по-скоро проблем на институциите?
В по-развитите държави този проблем е отдавна разрешен. Причината за бездомните животни в България е комплексна. От една страна вина имат недобросъвестните стопани, а от друга – недостатъчният бюджет на общините за изграждане на големи приюти. В последните години се нагледахме на много насилие над животни. Много от стопаните ги изоставят. Всъщност те не са си дали сметка за ангажимента, който поемат с тях, когато са започнали отглеждането им. Оказва се, че много хора изоставят любимците си само и единствено, защото не могат да ги възпитат правилно. Хората трябва да разберат, че всяко животно представлява един голям ангажимент и са необходими средства за неговото отглеждането. Отговорността е определяща. Друга причина за голямата популация, оказва се е това, че вече изоставените домашни любимци не могат да бъдат идентифицирани. Така не може да се търси отговорност на недобросъвестния стопанин. Изгубените домашни любимци пък не могат да бъдат върнати на стопаните им поради липса на регистрация на микрочип номера им в национална база от данни. Обявите за изгубени домашни любимци са крайно неефективни в случая и действат предимно локално. Без регистрация в база от данни се обезсмисля имплантирането на микрочип. Вече съществува такава система, която ще бъде от огромна полза при намаляването на популацията на бездомни животни. Никой добросъвестен стопанин не би искал неговият домашен любимец да попадне в приют. Опасностите за изгубените или изхвърлените животни на улицата са много. Нека всички заедно направим живота си по-лесен, защото всичко зависи от нас като хора и като общество.
Според вас какъв би бил един от начините за справяне с този проблем?
Като за начало е необходимо домашните любимци да бъдат идентифицирани. Най-големият приют в България може да събере максимум 500 кучета. Само в София общият брой на домашните любимци, включително и бездомните животни, надвишава 200 000. Тази цифра е по официални данни. Процентът на изхвърлени и изгубени домашни любимци също е значителен. Сами направете сметката колко от тези животни са по приютите и за колко от тях няма място в тях. За това и живеят на улицата. Единствено отговорността на всички нас би могла да помогне за справянето с този проблем. Всичко зависи обществото и институциите. Решение има, въпросът е готови ли сме да си помогнем сами.
