Учените потвърдиха, че в централната част на Луната съществува твърдо ядро, подобно на това на Земята. Това откритие е от значение за разбирането на историята и магнитното поле на Луната.
Състав и структура на лунното ядро
След дълги години на спорове, екип от астрономи, ръководен от Артур Брио от Френския национален център за научни изследвания, установи, че Луната има твърдо ядро. Радиусът му е около 258 км, а външното, течно ядро е с радиус 362 км. Авторите отбелязват в списание Nature, че „лунното ядро е подобно на земното по структура и плътност“.
Плътността на вътрешното ядро е приблизително 7822 kg/m², което е в близост до плътността на желязото. Това предполага, че Луната преминава през сходни процеси на вътрешна диференциация, както Земята.
Потвърждение и методология на изследването
Предишните предположения се основаваха на сеизмични данни от мисиите „Аполо“, но те не бяха достатъчно точни. За да подобрят разбирането за структурата на ядрото, екипът на Брио комбинира данни от лазерно сондиране, гравитационни промени и деформации на Луната, предизвикани от гравитацията на Земята.
Екипът коментира, че „симулациите, които включваха различни видове ядра, ясно показват наличието на твърдо вътрешно ядро“. Тези находки допълват предишно изследване на НАСА от 2011 г., ръководено от Рене Вебер, което също посочва твърдо ядро с радиус около 240 км и плътност от 8000 kg/m³.
Глобални катаклизми и магнитното поле
Едно от основните открития е, че е имало глобално преобръщане на мантията, при което плътните материали потъват, а по-леките се издигат. Този механизъм може да е обяснение за особеностите на вулканичните региони на Луната.
Вътрешната активност е свързана и с лунното магнитно поле, което е съществувало в ранните години и е изчезнало преди около 3,2 милиарда години. Това поле е генерирано от движението на материята в течното ядро, което прави физическото състояние на ядрото важно за реконструкцията на Луната.
Поглед към бъдещето
Брио коментира, че „нашите резултати имат сериозни последици за разбирането на еволюцията на Луната и Слънчевата система“. Завръщането на хора на Луната в бъдещи мисии, като „Артемида“, може да предостави нови сеизмични данни, които да потвърдят тези модели.
Луната не е просто студена, а притежава сложна структура и динамични процеси, които я свързват с планетарните тела, особено с Земята. Това знание не само задоволява научното любопитство, но и променя разбирането ни за произхода и развитието на нашия най-близък небесен спътник.
