Днес, на 79-годишна възраст, почина първият демократично избран президент на България Желю Желев. Той е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. През 1958 г. завършва „Философия“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а от 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ.
През 1960 г. става член на БКП, но в подготвения от него дисертационен труд „Философското определение на материята и съвременното естествознание“ критикува марксистко-ленинската теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“. Поради тази причина през 1965 г. е изключен от партията като антимарксист. По-късно е уволнен от университета и „по етапен ред“ изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е временно софийското жителство и се установява в селото на съпругата си Грозден, област Бургас.
През 1974 г. Желев защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. От 1977 до 1982 г. Желев е завеждащ секция „Култура и личност“ в института, а през 1988 г. защитава докторска дисертация. През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът“, която е забранена и спряна от разпространение 3 седмици след пускането си, но преведена на 10 езика.
През 1989 г. става депутат в 7-ото Велико народно събрание, а на 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател-президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Той заема този пост до 1997 г.
Правителството обяви неделя, 1 февруари, за ден на национален траур.
