Приносители и резервоари
Според много изследвания главният приносител (считан също и за резервоар на заразата) е плодоядният прилеп в Африка. Този вид прилеп не е хищен, малък е и се храни главно с плодове. Според различни източници, провели редица експерименти през годините (още от 1976 година), вирусът живее без проблем в слюнката на тези прилепи. Когато те започнат да ядат някакъв плод, но по случайност го изпуснат на земята, той бързо бива намерен от друго животно – антилопа, горила или някой гризач. По този начин се получава голям цикъл, който разпространява заразата между животните.
Изследвани са много трупове на горили, починали от ебола, като се е предполагало, че те също са приносители. Това обаче се оказва невярно, поради голямата смъртност при тях. При тестовете, извършени върху голям брой животни, само организмът на плодоядните прилепи позволява на вируса да живее, без да убива животното. Това сочи, че точно този вид прилепи са главният резервоар и приносител на заразата, но все още е неизвестно как той произхожда и се разпространява между популацията им.
Движението на еболавирусът от животни към хора пък е малко по-различен. Малко се знае за това как първоначално е станало. Един от сигурните начини за разпространение в момента е чрез дивечово месо. Голяма част от племената в Африка се прехранват с такъв тип месо, тъй като най-вероятно нямат възможност да изхранват и гледат домашни животни. Това е голям проблем, тъй като не само еболавирусът, а и други зарази ходят по тези животни и цялата работа позволява на вирусите да плъзнат по хората.
Друг начин най-вероятно е контактът с трупове на починали животни (най-вероятно до тях се доближават бракониери или други ловци). Дукерите (вид антилопи) и горилите са тези животни, с които хората са в близост. А те пък от своя страна са и най-често заразените от ядене на изпуснати от прилепите плодове. Така че това е още един начин за плъзване на заразата по хората. Пак ще кажа обаче – все още не е напълно ясно как еболавирусът е стигнал от животните до хората.
